Лингвистиката: история, предизвикателства, перспективи. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. Славчо Петков

348 Pages·13.232 MB·Russian

ЛИНГВИСТИКАТА:
ИСТОРИЯ,
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА,

ПЕРСПЕКТИВИ

СБОРНИК В ЧЕСТ НА 80-ГОДИШНИНАТА
НА ПРОФЕСОР СЛАВЧО ПЕТКОВ

БЛАГОЕВГРАД, УИ "НЕОФИТ РИЛСКИ", 2013
Редакционна колегия:
Лилия Илиева
Антони Стоилов
Биляна Тодорова
Гергана Падарева-Илиева
Любка Ненова
София Мицова
Радослав Цонев
Иванка Сакарева

ЛИНГВИСТИКАТА: ИСТОРИЯ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, ПЕРСПЕКТИВИ
СБОРНИК В ЧЕСТ НА 80-ГОДИШНИНАТА НА ПРОФЕСОР СЛАВЧО ПЕТКОВ
© Copyright, 2013. Всички права запазени.
© Университетско издателство "Неофит Рилски", Благоевград
© Художник на корицата: Румен Дешев
ISBN: 978-954-680-908-7
СЪДЪРЖАНИЕ

Лилия Илиева. Професор Славчо Петков на 80 години 7
Иван Кочев. За обогатяването на терминологичната система на българската
социолингвистика 15
Мария Попова. Нови английски термини в българския език 21
Димитър Попов. Българската легостилистика в режим на стандарт, субстан-
дарт и нонстандарт 29

СЪПОСТАВИТЕЛНО ЕЗИКОЗНАНИЕ. ПРОБЛЕМИ НА ПРЕВОДА. ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ

Viera Lagerová. Dynamika prenikania anglicizmov do slovenčiny a nemčiny 44
Тиен Дзиендзюн, Мариана Тиен. Трудностите, които срещат китайските бъл-
гаристи при употребата на българския език 52
Ирина Манова. Прецедентные тексты в обучении болгарских студентов-
русистов (концепт „Еда“) 67
Елена Стоянова. За статуса на прегласа о  е в субстантивното словоизмене-
ние на българския книжовен език в съпоставка със сръбския и хърват-
ския стандартен език 75
Катажина Попова. Семантично-културологична интерпретация на фразеоло-
гизмите с компонент камък 83
Дафина Костадинова, Десислава Йорданова. Грешки в употребата на опре-
делителния член от студенти, изучаващи английски и гръцки като втори
чужд език 91
Mariya Bagasheva-Koleva. A comparative study of diminutive meaning in Oscar
Wildе's tales (English, Russian and Bulgarian) 102
Росен Стоичков. Рестриктивни конструкции в английския и българския език 109
Биляна Георгиева. Структурно-семантична характеристика на фразеологизми-
те с опорна дума вода / water в български и в английски език 122

ОБЩО ЕЗИКОЗНАНИЕ. ИСТОРИЯ НА ЕЗИКА

Боян Вълчев. Нов ли е новият правописен речник? 133
Марияна Парзулова. Българска езикова археология. Начало. Развой. Езиково
археологическо пространство 145
Антони Стоилов. Случаи между традицията и съвременността в днешния ни
книжовен език 150
Gergana Apostolova, Stanislav Grozdanov. Interferences and ambiguity of interdis-
ciplinary discourse: structural and dynamic prerequisites for achieving clarity
of language units in transdisciplinary discourse 157
Leonard Danglli, Griselda Danglli. Aspects of grammatical synonymy in English 167
Галина Петрова. Семантико-синтактични особености на глаголите виждам и
гледам 174
Лъчезар Перчеклийски. За една гръцка граматическа калка в старобългарския
език 179
Martin Boszorád. Kultúra živého jazyka – jazyk živej kultúry (K niektorým aspek-
tom jazykovej komunikácie v obsahoch súčasnej kultúry) 187
Владислав Маринов. Неутрализация на рода във формите на перфекта в край-
ния български Северозапад 196
3
Радослав Цонев. Съюзът пък в българската разговорна реч 203
Yana Chankova. "Why seek'st thou then to cover with excuse, that which appears in
proper Nakedness?" (A minimalist excuse for the spread of do-support in
EMdE) 217
Iрина Огiєнко. Українська етнолінгвістика в кінці XX – на початку XXI сто-
лiття 228
Камелия Колева-Иванова. Пуризмът на Иван Богоров в социолингвистичен
аспект 236
Андрей Бобев. Из библейската съкровищница на Сърбия – ІІ. Непроучен пре-
пис на великопостните перикопи (МСПЦ Груjић 147) 244
Красимира Хаджиева. По въпроса за спецификата на езиковата категория
посесивност 249
Сенем Конедарева. Мястото на Александра Айхенвалд в изследванията върху
евиденциалността 256

ТЕРМИНОЛОГИЯ. СТИЛИСТИКА. ЕЗИКЪТ В ПУБЛИЧНАТА СФЕРА

Андреана Ефтимова. Понятията за стил и регистър – опити за дефиниране и
разграничаване 270
Велка Попова, Магдалена Димитрова. (Еко)лингвистика и медиен език 278
Екатерина Петкова. Особености при изграждането на няколко различни вида
електронни терминологични ресурси 284
Кристияна Симеонова. За някои политически метафори, използвани в съвре-
менния български политически дискурс 291
Надежда Николова. Стилистични средства в съвременната медицинска тер-
минология 298
Петър Цонев, Севил Челик-Цонев. Проблеми на лингвистичната терминоло-
гия в турския език с оглед на съвременното състояние на турската ези-
коведска наука 304
Биляна Тодорова, Гергана Падарева-Илиева. За някои особености на регио-
налните медии в Югозападна България 313
Владимир Досев. Когнитивни метафори в политическия дискурс 324
Татяна Петкова. Новата лексика на виртуалното 331
Силвия Флайшерович. Концептът политическа метафора в лингвистичните
изследвания 336

РЕЦЕНЗИИ

Любка Ненова. Перчеклийски, Л. Ахтаровият царственик от 1844 година.
Текст и изследване. София: Болид-Инс, 2013, 184 с. 345

4
CONTENTS

Lilia Ilieva. Professor Slavcho Petkov at 80 7
Ivan Kochev. About the treatment of terminological system of the Bulgarian socio-
linguistics 15
Maria Popova. New English terms in the Bulgarian language 21
Dimitar Popov. Bulgarian legostylistics in standard, substandard and non-standard
speech registers 29

CONTRASTIVE LINGUISTICS. THE TRANSLATION PROBLEMS. FOREIGN LANGUAGE EDUCATION

Viera Lagerova. The dynamics of penetration of Anglicisms into Slovak and Ger-
man 44
Tian Jianjun & Mariana Tian. The difficulties faced by Chinese students in the
usage of Bulgarian language 52
Irina Manova. Using precedent texts in Russian teaching to Bulgarian students (the
concept "food") 67
Elena Stoyanova. The status of umlaut o~e in the substantival declension of Bulgar-
ian literary language in comparison with Serbian and Croatian standard lan-
guages 75
Katazhina Popova. Semantic and cultural interpretation of phrasal units with con-
stituent component stone 83
Dafina Kostadinova, Desislava Yordanova. Errors in the use of the definite article
commited by students of English and Greek 91
Mariya Bagasheva-Koleva. A comparative study of diminutive meaning in Oscar
Wilde’s tales (English, Russian and Bulgarian) 102
Rosen Stoichkov. Restricted constructions in English and Bulgarian 109
Bilyana Georgieva. Phrases with support word water in Bulgarian and in English 122

GENERAL LINGUISTICS. HISTORY OF LANGUAGE

Boyan Valchev. Is it new the new orthographic dictionary? 133
Mariana Parzulova. Bulgarian linguistic archaeology. Beginning. Development.
Linguistic and archaeological area 145
Antony Stoilov. Modern Bulgarian Literary Language – current status and need of
change 150
Gergana Apostolova, Stanislav Grozdanov. Interferences and ambiguity of interdis-
ciplinary discourse: structural and dynamic prerequisites for achieving clarity
of language units in transdisciplinary discourse 157
Leonard Danglli, Griselda Danglli. Aspects of grammatical synonymy in English 167
Galina Petrova. Semantic and syntactic features of the verbs vizhdam and gledam 174
Lachezar Perchekliyski. About a Greek grammatical calque in Old Bulgarian lan-
guage 179
Martin Boszorad. The culture of the living language – the language of the living
culture (on some aspects of the lingual communication in the contents of con-
temporary culture) 187
Vladislav Marinov. Neutralization of gender in the forms of perfect tense in the far
North-West of Bulgaria 196
5
Radoslav Tsonev. The conjunction PÂK in the Bulgarian colloqual speech 203
Yana Chankova. “Why seek’st thou then to cover with excuse, that which appears in
proper nakedness?” (a minimalist excuse for the spread of do-support in
EMdE) 217
Irina Ogienko. The Ukrainian ethnolinguistics in the late twentieth and early
twenty-first century 228
Kamelia Koleva-Ivanova. The purism of Ivan Bogorov in sociolinguistic aspect 236
Andrey Bobev. The Biblical treasures of Serbia – II. An unstudied copy of the peric-
opes for the Great lent (MSOC Gruich 147) 244
Krasimira Hadzhieva. On the issue of possession as a linguistic category 249
Senem Konedareva. Alexandra Aikhenvald’s contribution in evidentiality studies 256

TERMINOLOGY. STYLISTICS. PUBLIC LANGUAGE

Andreana Eftimova. The notions of style and register – attempts for definition and 270
distinction
Velka Popova, Magdalena Dimitrova. Ecolinguistics and media language 278
Ekaterina Petkova. Peculiarities in the building of some types of electronic termino-
logical resources 284
Kristiyana Simeonova. About some political metaphors used in the contemporary
Bulgarian political discourse 291
Nadezhda Nikolova. Stylistic means in modern medical terminology 298
Petar Tsonev, Sevil Chelik Tsonev. Issues concerning the linguistic terminology in
the Turkish language from the perspective of the modern Turkish linguistic
science 304
Bilyana Todorova, Gergana Padareva-Ilieva. About some characteristics of the
local media in South-West Bulgaria 313
Vladimir Dosev. Cognitive metaphors in political discourse 324
Tatyana Petkova. New lexis of the Virtual 331
Silvia Flaysherovich. The concept of political metaphor in linguistic research 336

REVIEWS

Lyubka Nenova. Review article on Lachezar Perchekliyski. Ahtaroviat tsarstvenik ot
1844 godina. Tekst i izsledvane. Sofia: Bolid-Ins, 2013, 184 s. 345

6
ПРОФЕСОР СЛАВЧО ПЕТКОВ НА 80 ГОДИНИ
Лилия Илиева

PROFESSOR SLAVCHO PETKOV AT 80
Lilia Ilieva

Abstract: Bio-bibliography of professor Slavcho Petkov.

На 12 април 2013 г. проф. Славчо Петков Христов, български лингвист тео-
ретик, навърши осемдесет години. Това е повод да се отбележи един оригинален
път в науката, който бележи успешно присъствие в научния и академичен живот
на страната, но има твърде своеобразно място. Авторът е по-различен като пред-
почитана проблематика, виждания и дори като език от мнозинството български
езиковеди.
Проф. Славчо Петков (някои от работите си е подписвал и като Славчо
Христов) е роден в един прекрасен български край – във Велковци, до град Елена.
Родителите му обаче са му дали западнобългарско име – Славчо, което показва, че
са проявили интерес към българското слово и той е получил филологическия си
усет по наследство. Завършва специалността "Българска филология" в Софийския
университет, като има шанса да попадне в един изключителен випуск (повечето от
състудентите му са родени през 1938 г. и впоследствие голяма част от тях стават
известни български учени и литератори).
Академичната си кариера Сл. Петков започва като асистент във Великотър-
новския и Софийския университет. Две години е работил в Букурещкия универси-
тет като лектор по български език и култура. През 1977 г. се хабилитира като до-
цент във Филиала на Софийския университет в Благоевград (днес – Югозападен
университет „Неофит Рилски“), където през 1983 г. заема и деканска позиция.
През 1996 г. ВАК му присъжда научното звание „професор“ по конкурс, обявен от
Югозападния университет, но служителките пропускат да го уведомят и Сл. Хрис-
тов получава издадената му диплома много години по-късно. Този факт показва
ценностната ориентация на учения, който винаги е бил воден от действителна
любов към науката и се е отнасял не особено внимателно към академичните схеми,
табелите с рангове и материалните предимства.
С идването си в Благоевград Сл. Петков издаде за кратко време три книги:
„Основи на езикознанието“ (1978 г.), „Експериментално езикознание“ (1980 г.) и
„Език и личност“ (1983 г.). Те бяха отразени в рецензия на Е. Герганов като пос-
тижение за българската лингвистика (Е. Герганов. – Съпоставително езикознание,
ХІ, 1986, № 4). Книгата „Език и личност“ беше отбелязана и в чуждестранната
лингвистика. Ю. Н. Карулов, който също пише книга по въпросите на езиковата
личност („Русский язык и языковая личность“, Москва, Наука, 1987), отбелязва, че
в труда на българския автор „рассматрываются вопросы соотношения языка и
духовности, обретения языка и межпоколенной передачи опыта, вопросы позна-
ния мира с помощью языка и вопросы искуства речи“ (с. 6). В тази книга са събра-
ни далеч не всички научни наблюдения на Сл. Петков върху езиковата личност.
Като асистент в Софийския университет бъдещият професор ръководеше лятна
7
научна практика на студентите, при която се събираше цялата речева продукция
на един човек през един ден от живота му. В резултат от тези проучвания се е нат-
рупал архив, който с времето повишава своята стойност.
Голяма част от публикациите на Сл. Петков са рецензии на книги на наши и
чуждестранни лингвисти. Това не е случайно – авторът следеше новите публика-
ции в областта на лингвистиката на няколко чужди езика, което беше не толкова
обичайна практика в годините, когато много автори в областта се ограничаваха с
интерес само към българските и съветските издания. При това високата ерудиция
на проф. Петков беше и върху направления, които дори не бяха известни у нас, и
това му придаваше доста самотен образ на фона на лингвистичния пейзаж в Бъл-
гария. Ю. Н. Караулов, когото цитирах, е отбелязал „философско-популяризатор-
ския план“ в научните изложения на Сл. Петков (ibidem), проявен по време, когато
в България не съществуваше още интересът към всекидневието, етнометодология-
та, философията на Витгенщайн и т.н., които дойдоха по-късно, но влиянието на
които откриваме в трудовете на Сл. Петков десетилетия по-рано. Впрочем, това
беше отразено с квалифицирането на Сл. Петков като „вулгарен материалист“ (с
тогавашната терминологиия на псевдомарксистите), което, естествено, доведе и до
големи проблеми в служебния му път, наред и с неразбирането на трудовете му.
В края на хилядолетието Сл. Петков издаде (със собствени средства) две
книги, които не бяха разпространени сред лингвистичната общност – факт, който
все повече характеризира научния печат у нас в различни области .
През 1999 г. авторът печата в много скромен полиграфичен вид „Българско
праезикознание“ (труд, за който преди това е избран за професор). Една от теоре-
тичните основи на труда е разделението, което прави американският лингвист и
културолог Кенет Пайк, между „емичен“ (по аналогия с понятието фон-ем-но) и
„етичен“ (по аналогия с фон-ет-ично) начин на описание на фактите от една кул-
тура. Славчо Петков избира емичния начин на описание (същото е, например, в
етнографията на речта – направлението, което беше създадено от Дел Хаймс). С
термина „праезикознание“ Сл. Петков означава системата от виждания за езика,
която характеризира – според възродения напоследък термин – българската кар-
тина на света (макар че този термин не му е свойствен) – преднаучно учение за
езика и хората, които го използват, отразено в пословици и поговорки, популярни
сред българите. Трудът има извънредно сбит характер и прави впечатление и със
своеобразния си език, който, макар да е извлечен от богатството на народните
говори, поставя някои предизвикателства за съвременния читател.
През 2000 г. Сл. Петков издава в София „Езиковата сложност“ – сборник от
19 публикувани студии и 6 докладвани на научни форуми, но непубликувани,
труда. В предговора авторът е напомнил, че в експерименталните проверки на
хипотези има два вида експеримент: разузнавателен и решаващ. Своите трудове
Сл. Петков е определил като спадащи към разузнавателния тип и е изразил надеж-
да, че някои от идеите ще получат следваща проверка. В тези малки изследвания
на автора се вижда дълбоката оригиналност на научните проблеми, които той е
формулирал като обекти на всяко едно проучване. В много случаи те действител-
но имат нужда от „следваща проверка“, но това е показател за техния стимулиращ
характер.
8
Юбилеят на професор Славчо Петков е възможност да му се изрази голямо-
то уважение, с което той се ползва в колегията, но и добър случай да му се поже-
лаят здраве, дълголетие и несломим творчески дух!

БИБЛИОГРАФИЯ
НА ТРУДОВЕТЕ НА СЛАВЧО ПЕТКОВ ХРИСТОВ

1962
Журналистическият термин подлистник. – Български език, ХІІ, 1962, № 6, с. 539–
540.
1968
Една хипотеза за лексикосемантичните отношения между родствени, преходни и
контактиращи езици. – Български език, ХVІІІ, 1968, № 2–3, с. 210–213.
Из българската фономорфология – еднофонемни фонеми и аломорфи. – Славис-
тични изследвания. София, 1968, с. 97–103.
Предметът на лингвистичната естетика. – Език и литература, ХХІІІ, 1968, № 4, с.
25–34.
1969
Макроподход в лингвистике. – e d ès international des linguistes. IV.
B eșt, 1969, с. 327–332.
[Рец] Психолингвистика и лингвистика. [Ta ia a Slama-Cazacu. Ȋ d e e ȋ
p ih li vi ika. B eş i, 1968, 490 стр.] – Български език, ХІХ, № 6, с. 587–
589.
1970
Из българската фономорфология – семиотична организация. – Известия на Инс-
титута за български език, ХІХ, 1970, с. 91–96.
[Изказване по темата на заседанието „Структура на речевия състав“]. – VI
Mezinárodní sjezd slavistů v Praze, 1968. Akta sjezdu. T. I. Praha, 1970, с. 143–
144.
Към българските морфемни отношения. – Български език, ХХ, 1970, № 4, с. 305–
309.
1972
Експериментални данни за българското именно слвообразуване. – Български език,
ХХІІ, 1972, № 3, с. 229–233.
1973
C mpe i f e i și amma i al. – M. Osman – Zavera, D. Zavera. Limba bulgară.
Curs pratic. Partea a II-a. B k eș i, 1973, с. 155–175.
1976
Експериментални данни за синтагматичната актуализация при построяването на
български текст-описание. – Актуално членение на изречението в българс-
кия език (Предварителни материали). София, 1976, с. 126–130.
Моделирование неиндивидуальных языковых деятелей. – Использование мате-
матических моделей и электронных вычислительных машин в лингвистике.
Сборник докладов Первой Национальной конференции по использованию...,
Варна, 3–9 мая, 1975, София, 1976, с. 271–273.
9
Системата на речевите начини – основа за съпоставително изследване на езиците.
– Бюлетин за съпоставително изследване на българския език с други езици.
София, 1976, № 6, с. 3–26.
1977
ЕЗИК, ДЕЙНОСТ, ПРОЕКТИРАНЕ. [Хабилитационен труд]. София, 1972, 270 с.
(машинопис).
Езиковото строителство. – Отечествен фронт, бр. 9950, 10 февр. 1977.
Подход и предмет в „Румънско-английски проект за контрастивен анализ“. – Бю-
летин за съпоставително изследване на българския език с други езици, ІІ,
1977, № 4–5, с. 17–223.
1978
ОСНОВИ НА ЕЗИКОЗНАНИЕТО. Софийски унивеситет „Климент Охридски –
Филиал Благоевград. София, 1978. 221 с.
Таксономия на речевите стойности. – Съпоставително езикознание, ІІІ, 1978, № 6,
с. 3–11.
[Рец] А. М. Мухин. Лингвистический анализ. Теоретические и методологические
проблемы. Ленинград, Наука, 1976, 286 с. – Съпоставително езикознание,
ІІІ, 1978, № 1, с. 73–74.
[Рец] С. М. Лэм. Очерк стратификационной грамматики. Приложение Л. З. Ньюз-
ла (Перевод с английского). Минск, Вышейшая школа, 1977. 133 с. – Съ-
поставително езикознание, ІІІ, 1978, № 3, с. 96–97.
[Рец] У. Л. Чайф. Значение и структура языка (Перевод с англиского). Москва,
Прогресс, 1975, 432 с. - Съпоставително езикознание, ІІІ, 1978, № 6, с. 95–
96.
1979
[Рец] А. Е. Супрун. Лекции по языковедению. Минск. Издатльство БГУ им. Вл. И.
Ленина, 1978. 144 с. – Съпоставително езикознание, ІV, 1979, № 2, с. 86–87.
1980
ЕКСПЕРМЕНТАЛНО ЕЗИКОЗНАНИЕ. Лекции по съвременен български език.
Софийски университет „Климент Охридски – Филиал Благоевград. Благоев-
град, 1980, 160 с. [Рец.: Е. Герганов. – Съпоставително езикознание, ХІ,
1986, № 4, с. 75–77].
Актуалното членение и експерименталният метод. – Sborník prací filozofické fakulty
Brnĕnské univerzity. Řada jazikovĕdná, 28. R č ik 1980. B , 248.
Експериментални данни за синтагматичната актуализация при построяването на
български текст – описание. – Sborník prací filozofické fakulty Brnĕnské
univerzity. Řada jazikovĕdná, 28. R č ik 1980. Brno, 59–67.
Личните имена на българите. – Зари, 1980, № 5, 22–23.
Описание и изчисление в лингвистииката. – Sborník prací filozofické fakulty
Brnĕnské univerzity. Řada jazikovĕdná, 28. R č ik 1980. B , с. 247–248.
[Рец] Национально-культурная спецфика речевого поведения (ред. Колеги: А. А.
Леонтьев, Ю. А. Сорокин, Е. Ф. Тарасов). Москва, Наука, 1977, 352 с. – Съ-
поставително езикознание, V, 1980, № 1, 76–77.
10