Изследвания по история на социализма в България. Том 2 - 1944-1989

840 Pages·3.576 MB·Russian

by  Кандиларов Е. (сост.)

ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО ИСТОРИЯ
НА СОЦИАЛИЗМА В БЪЛГАРИЯ
1944-1989
София, 2010
Книгата се издава със съдействието
на фондация „Фридрих Еберт“ -
Бюро България.
© Фондация „Фридрих Еберт”
© Център за исторически и политологически изследвания
Редакционен екип
Съставителство: д-р Евгений Кандиларов
Редакция: д-р Таня Турлакова
Художник: Емануил Манолов
© Графимакс ООД, 2010
ISBN 978-954-92194-8-7
2
СЪДЪРЖАНИЕ
БЪЛГАРСКИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ СЛЕД
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА КАТО
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОБЛЕМ
Искра Баева ........................................................................................7
ИДЕИТЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА
ДЪРЖАВНО-ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА
Искра Баева ......................................................................................25
ОТ “РЕАЛЕН” КЪМ “ДЕМОКРАТИЧЕН” СОЦИАЛИЗЪМ
(Из зиг-загите на идейното и програмното развитие
на БКП след Втората световна война)
Евгений Кандиларов .......................................................................64
ИДЕОЛОГИЧЕСКИ, ИДЕЕН, ЦЕННОСТЕН
СВЯТ НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ВТОРАТА
ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК
Наталия Христова ......................................................................158
ПРОБЛЕМИТЕ НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА
ПРИ СОЦИАЛИЗМА:
ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ
Илияна Марчева ............................................................................178
ИНОВАЦИИ И ИНОВАЦИОННА ПОЛИТИКА
В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
НА ДЪРЖАВНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ
Нако Стефанов, Евгений Кандиларов .......................................225
ДЪРЖАВНО-БЮДЖЕТНА СИСТЕМА
НА СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ
(1951-1995 г.)
Никола Константинов ................................................................307

КОМУНИСТИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ
И СИСТEМАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
И ОТБРАНА (1944-1989 г.)
Йордан Баев ...................................................................................356
СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ В СЕЛСКОТО
СТОПАНСТВО В БЪЛГАРИЯ (1944-1989 г.)
Илияна Марчева ............................................................................389
ОБРАЗОВАН ЛИ Е СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ ЧОВЕК?
(Развитие на образованието и науката в България
в периода на държавния социализъм 1944-1989 г.)
Румяна Маринова-Христиди ......................................................429
ДИНАМИКА НА ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ НОРМИ И
ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ХОРИЗОНТИ (1944-1989 г.)
Наталия Христова ......................................................................465
ЕТНИЧЕСКИ И РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ
В СЛЕДВОЕННА БЪЛГАРИЯ
Евгения Калинова, Искра Баева .................................................517
БКП И РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ
В БЪЛГАРИЯ (1944-1989 г.)
Владимир Мигев ............................................................................560
БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ
И БЪЛГАРСКИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ
НАРОДЕН СЪЮЗ (1944-1989 г.)
Луиза Ревякина ..............................................................................575
МАСОВИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ
В ЕПОХАТА НА СОЦИАЛИЗМА (1944-1989 г.)
Владимир Мигев ............................................................................635
4
БЪЛГАРИЯ И СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ
СТРАНИ ОТ ИЗТОЧНИЯ БЛОК
Искра Баева ....................................................................................662
БАЛКАНСКАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ –
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ОТ ЗАПАД
И ОТ ЮГ (1944-1989 г.)
Евгения Калинова .........................................................................712
ЗАПАДЪТ И ДЕМОКРАТИЧНАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ИЗТОК
Витка Тошкова .............................................................................814
АВТОРИТЕ ...................................................................................835
CONTENTS....................................................................................837
5

БЪЛГАРСКИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ СЛЕД
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА КАТО
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОБЛЕМ
Искра Баева
Отминаха две десетилетия от онзи повратен за съвремен-
ната българска история момент, който постави края на една епоха
и започна нова – 10 ноември 1989 г. За изследването на социализ-
ма много по-важно e първото значение на датата – предизвикана-
та оставка на Тодор Живков като край на социализма, наложен от
Съветския съюз в следвоенна България и Източна Европа. От про-
фесионална гледна точка това събитие силно улеснява историците,
тъй като държавният социализъм вече може да се изследва в рет-
роспекция, а не като процес, чието развитие продължава и не се
знае в каква посока може да продължи, както е преди 10 ноември
1989 г. Плод на тази благоприятна възможност да се изследва една
отминала епоха е и предлаганият на заинтересованите от миналото
и от левите идеи читатели том, събрал изследвания на група бъл-
гарски историци за различни аспекти от реализирания в България
социалистически модел.
Практическият опит за създаване на социалистическо об-
щество в България приключва в края на 1989 г., но с тази дата не
само не приключват дискусиите около него, а по-скоро започват.
Тези дискусии стават истински, защото в тях на българска почва
отново се включват онези идейни, идеологически и политически
гледни точки, които са били забранявани и отхвърлени след 9 сеп-
тември 1944 г. – на консервативната десница, на либералните кръ-
гове, на некомунистическата левица, на отстранените от властта в
периода 1944–1947 г. политици и партии, на репресираните в годи-
ните на социализма. Възродените идейни дискусии, въпреки при-
дружаващите ги крайни позиции и липсата на взаимна чуваемост,
са положително явление, защото помагат на изследователите да
съпоставят своите гледни точки с чуждите, да запазят равновесие
между екстремните интерпретации, да потърсят нови източници и
7
Искра Баева
обяснения както за причините за утвърждаването на този модел на
социализма, така и за специфичния ход на неговата еволюция.
* * *
Трудностите, свързани с оценката на реализирания и при-
ключил съществуването си модел на социализъм в България, са
много и с различен произход. Сред тях на първо място трябва да
се спомене трудността да направим сравнение между този и други
модели на социализъм, тъй като това е единственият реализиран в
България социализъм. И в по-широка геополитическа перспектива
нещата не изглеждат много по-различно – трудно можем да дадем
балансирана оценка за съветския и източноевропейския модел на
социализъм (въпреки привидната си идентичност моделите в Съвет-
ския съюз и във всяка от страните на Източния блок, а и извън него,
се характеризират със свои специфики в политическата и икономи-
ческата система, а и като еволюция), тъй като в региона не същест-
вува друг. Вярно е, че в Европа (по-скоро в северната й част) може да
се говори за алтернативен модел на социализъм – демократичният,
съществувал в продължение на дълги години в Швеция. За социал-
демократически модел може да се говори във ФРГ, подобни периоди
има и Франция. Но при всички модели на демократичен социализъм
изходната основа – социалното, политическото и историческото раз-
витие, е толкова различна от страните, където се налага съветският
модел (може би с изключение на Чехословакия), че двата модела
трудно могат да се сравняват. А и всички западноевропейски видове
социализъм, също както и източноевропейският модел, се оказват
недостатъчно трайни, за да се превърнат в истинска алтернатива на
капиталистическата обществена система.
Реализирането на един-единствен и едновременно с това
силно оспорим и несъвършен модел на социалистическо общество
в Източна Европа създава опасност опитът за оценка да се плъзне
към цялостното осъждане или към сравнението на реализирания
модел с общата идея за социализъм, градена върху доста неконкрет-
ните и неясни постановки на класическия марксизъм. Разбира се,
теоретичните търсения за възможността да се постигне “истински”
8
Искра Баева
социализъм не бива да се пренебрегват, те може и трябва да зани-
мават представителите на обществените науки, но те са встрани от
опитите за обща историческа оценка за приключилия съществува-
нето си източноевропейски социализъм в българския му вариант.
Немаловажен проблем за оценката на българския социализъм
е неговата външна обусловеност. В годините на прехода многократ-
но е лансирана и политически използвана тезата, че социализмът
няма собствена българска основа, че е внесен в България “на върха
на съветските щикове”. Въпросът за външната обусловеност на ста-
ващото в България не е нито нов, нито е свързан само със социализ-
ма. За хода на цялата нова и съвременна българска история е вали-
ден принципът на трите четвърти, формулиран от Димитър Благоев:
за обусловеността и зависимостта на ставащото в България (1/4) от
процесите в Европа и в света (3/4). В края на Втората световна вой-
на българските (а и другите източноевропейски) политици дори не
участват в преговорите за обхвата на съветската сфера на влияние
(по време на посещението на Чърчил в Москва през октомври 1944
г.), в която попада България. Така че големият избор за мястото на
България в следвоенна Европа не е български. Но едва ли може от
този факт да се направи изводът, че в българското общество не е
имало нагласи за дълбоки, включително и революционни промени.
За тях говори преди всичко уникалното българско съпротивително
движение – въпреки че страната е част от Тристранния пакт и е по-
лучила възможност да администрира земите, за които претендира,
привържениците на левицата в България (на първо място комунис-
тите) успяват след 22 юни 1941 г. да организират съпротива, как-
вато в този период няма в нито една друга страна от Тристранния
пакт. Макар че българското съпротивително движение не може да се
сравнява с онова в окупираните от германския вермахт Полша или
Югославия, самото му съществуване говори за високия протестен
потенциал в тогавашното българско общество.
Наличието на просъветска и прокомунистическа съпротива
в България обаче не означава, че налагането на социалистическата
алтернатива е предопределено по вътрешнополитически причини.
Тази политическа, а оттам и историографска теза, многократно пов-
9
Искра Баева
таряна в епохата на социализма в България, трудно би могла да се
защити, тъй като в българското общество господстват други нагласи
– подкрепящи българските власти. Вярно е, че на много места пар-
тизаните и Съветската армия през септември 1944 г. са посрещна-
ти с радост и цветя (по същия начин са посрещнати и германските
войски през 1941 г.), но повечето българи предпочитат да останат по
домовете си и със страх очакват очертаващите се промени. С други
думи, вътрешнополитическият поврат след 9 септември 1944 г. има
български предпоставки, но се дължи преди всичко на голямата гео-
политическа промяна – преминаването на Източна Европа от сфе-
рата на прозападните интереси (тя не случайно е наречена “санита-
рен кордон” – предпазващ Запада от болшевишката революция) към
съветската сфера на влияние. Решителната роля на външния фактор е
видима не само в периода на налагане на съветския модел на държа-
вен социализъм в България, но и в хода на неговото развитие, а и при
неговия крах през втората половина на 80-те години. Затова без него
не може да бъде написана историята на социализма в България, но
същевременно той не може да бъде разглеждан единствено и изцяло
като съветски, защото Съветският съюз не е сам играч в Европа и в
света, а е част от новата двуполюсна система в следвоенните между-
народни отношения, наричана обикновено Студена война.
* * *
Много важен дискусионен елемент от изследването на со-
циализма е политическата употреба на насилието в епохата на со-
циализма. Още в първите месеци след края на социализма съпро-
вождащото го насилие беше изведено на преден план и стана цен-
тър в политическата кампания, целяща отричането и осъждането
на цялата социалистическа система. Насилието като еманация на
“комунизма” (каквото е предпочитаното от десницата в годините
на прехода наименование за следвоенния период, дошло отвъд
океана – от САЩ) е една от най-трайните и въздействащи идео-
логеми на новата българска десница, затова насилието като из-
следователски проблем при новата интерпретация на историята
на социализма заслужава специално внимание.
10