Работническата партия в България 1927 — 1938 г.: сборник от документи и материали

604 Pages·1966·26.279 MB·Bulgarian

by  coll.

UC-NRLF
………………
$B 577 095
ИНСТИТУТ
ПО ИСТОРИЯ НА БКП
ПРИ ЦК НА БК П
РАБОТНИЧЕСКАТА
ПАРТИЯ
В БЪЛГАРИЯ
СБОРНИК ОТ ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ
ИЗДАТЕЛСТВО
НА БЪЛГАРСКАТА
КОМУНИСТИЧЕСКА
ПАРТИЯ
BERKELEY
LIBRARY
UNIVERSITY OF
CALIFORNIA

ИНСТИТУТ ПО ИСТОРИЯ НА БКП ПРИ ЦК НА БКП
P
PAБОТНИЧECKATA
ПАРТИЯ
BВ БЪЛГАРИЯ
1927.- 1938 rг..
СБОРНИК ОТ ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ
★
БКП
София 1966.
Съставители:
Младен Костов
Добрин Мичев
Любомир Панайотов
Редактори:
Боян Григоров
Петър Цанев
LOAN STACK
I
РАБОТНИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ
Предложеният сборник от документи, позиви и други материали осветлява
дейността и развитието на Работническата партия, която възникна B един От
най-трудните моменти от историята на българското работническо движение. „Ра
ботническата партия - подчертава Георги Димитров, - действувайки под ръ
ководството на нелегалната компартия, съумя в късо време да спечели голям
авторитет сред масите".1
Идеята за легална партия се появява за първи път след Септемврийското
въстание (1923 г.), когато БКП се озова в дълбока нелегалност и пред нея се
постави задачата да използва всички легални възможности за революционна дей
ност с цел да се свърже по-здраво с масите. Както е известно, В. И. Ленин ви
наги е изтъквал, че партията трябва да съчетава нелегалните с легални форми
на борба, че това е задължителен момент в нейната дейност. Само по такъв на
чин тя може да поддържа здрави връзки с масите, да ги организира и готви за
решителни революционни стълкновения. Пред нея стои необходимостта от "...CH
стематическо, неотклонно, всестранно и упорито използване на всички легални
възможности", за да може тя да събира силите на пролетариата, за да му по
могне „да се групира и сплотява, да се възпитава за борба и да изправя ръст“.2
В началото на 1924 г. бе образувана легална политическа организация на
работническата класа в България под името „Партия на труда“. Тази партия
просъществува кратко време, но даде добри резултати. Нейното създаване обо
гати опита на БКП в съчетаване на нелегалната с легалната работа. „Партията
на труда“ помогна да бъдат обхванати значителен брой комунисти, които бяха
загубили връзка с движението, а това от своя страна даде тласък за изгражда
нето на нелегалния партиен апарат, за активизиране на нелегалната борба.
След като легалната партия бе разтурена, ЦК на БКП реши при пръв удо
бен случай да я възстанови.4 Ала фашисткият терор, който взе невиждани раз
мери, и последвалите ултралевичарски увлечения не позволиха да се осъществи
на практика тази задача.
Въпросът за легална партия бе поставен отново след атентата в църквата
„Св. Неделя“. Той бе разгледан още на Московското съвещание, състояло Co
1 Г. Димитров, Съч., т. 14, стр. 253.
2 В. И. Ленин, Съч., т. 16, стр. 264-265.
3 Виж Ст. Димитрова, Партията на труда първи опит за създаване на
легална работническа организация след установяване на фашистката диктатура
в България, Известия на Института по история на БКП, 1950 г., т. 7, стр. 94-124.
4 ЦПА, ф. 3, оп. 1, а. е. 35, л. 12.
3
i. _ 467
през юли- септември 1925 г. Съвещанието препоръча веднага, щом като се въз
станови и укрепне БКП, да се пристъпи към създаване на легална работниче
ска партия.5 Още през пролетта на 1926 г. в директивата за общинските избо
ри се поставяше искането за легална партия.6 На 3 март 1926 г. ЦК на БКП
взе решение да се подготви почвата за нейното създаване. Той възложи на В.
Коларов да подготви инструкция, в която да се разкрият нейните задачи и ха
рактер.7
Първата практическа стъпка B Тази насока бе направена по случай избо
рите за окръжни съвети, насрочени за есента на 1926 г. На 2 август 1926 г. бе
ше свикано в София съвещание на партийни дейци, което постави задачата да
се изградят безпартийни работнически групи. Тези групи трябваше да послужат
за основни клетки на бъдещата легална партия.8
Виенският пленум на ЦК (септември-октомври 1926 г.) разгледа обстой
нс състоянието и задачите на партията и набеляза редица мероприятия, които
по-късно дадоха добри резултати.9 Важно място в неговата работа зае въпросът
за свързване на БКП с трудещите се маси. Изтъкната бе необходимостта час
по-скоро да се създаде и една легална политическа организация на работниче
ската класа.10 В резолюциите на пленума се казва: „За събарянето на Изклю
чителния режим, наред с професионалните съюзи, необходимо е съществуването
на една масова (легална) работническа партия. Последната в политическата об
част ще играе същата роля, която синдикатите играят в областта на професио
налното движение. Днес КП стои на единия си крак (синдикатите); основаване
10 на масова партия ще позволи да стои, да стъпи на двата си крака.“11
Постепенно се създадоха и условия, които ПОЗВОЛИха да се популяризира
идеята за легална партия и да се пристъпи към нейното практическо осъщест
Еяване.12 По поръчение на партийното ръководство Тодор Павлов публикува във
в. „Новини“ три поредни статии, с които се постави на открито обсъждане то
зи въпрос. В тях се изтъква огромната нужда, която пролетарските маси в Бъл
5 Виж Ст. Димитрова, Московското съвещание на Българската комунисти
ческа партия 1925 г., С., 1959 г., стр. 94.
6 в. „Новини“, бр. 3 от 2. 11. 1926 г.
7 ЦПА, ф. 3, оп. 4, а. е. 106, л. 14.
8 ЦПА, Хр. Калайджиев. Един живот от султаните до социализма (спомени).
9 Виж Б. Григоров, Виенският пленум на Централния комитет На Бъл I
гарската комунистическа партия (т. с.) 1926 г., Известия на Института по
История на БКП, кн. 9, 1962, стр. 235-291.
10 Пак там, стр. 271.
11 ЦПА, ф. 3, оп. 4, а. е. 105, л. 77.
12 За основаването и укрепването на Работническата партия виж: Л. Па
чайотов, Работническата партия — класова революционна партия на българ
ския пролетариат, сп. „Ново време“ 1957, кн. 2, стр. 12—18.; П. Близнаков, Бор
бата на БКП за създаване налегална работническа партияв България, сп. „Ис
торически преглед“, 1959, кн. 3, стр. 64-77; П. Близнаков, Създаване и укрепване
на легалната работническа партия в България (1927-1929 г.), трудове на Вис
шия институт за народно стопанство „Д. Благоев“, кн. II, Варна, 1960 г.,
Стр. 1-82; Б. Григоров, БКП през периода на временната и частична стаби
лизация на капитализма в България, София, 1961, стр. 118--132; Л. Панайотов,
Борбата на БКП срещу ликвидаторството и десноопортюнистическите отклонения
(1927—1934 г.), София, 1962 г., стр. 118—127.
гария имаха от своя легална партия, и се разкриваха нейните задачи и ха
рактер.13
Обсъждането на въпроса за легална политическа организация на работни
ческата класа в печата даде положителни резултати, то улесни извънредно мно
го нейното практическо изграждане. В същото време в София и в някои други
места на страната се пристъпи към изграждане на безпартийни работнически
групи. Тези групи имаха задачата да организират участието на трудещите се в
изборите за окръжни съвети през есента на 1926 г. и да установят единодей
ствие с всички демократични и прогресивни сили на народа. По указание на
партийното ръководство те трябваше да продължат съществуването си и след
изборите, като съдействуват за основаване на легална партия.
Когато броят на безпартийните групи нарасна, ЦК на БКП реши да ce
пристъпи към тяхното обединение. За тази цел на 20 февруари 1927 г. в София
бе свикана обща национална конференция. На нея освен делегатите присъству
ваха и доста работници. Конференцията взе единодушно решение да се създаде
легална партия под името „Работническа партия в България“ с печатен орган
в. „Работническо дело“. В платформата на Работническата партия фигурират
редица искания за подобрение на материалното положение на трудещите се и
за извоюване на политически права и свободи за народните маси. В областта
на външната политика се издигат популярните искания България да не влиза
в никакви империалистически блокове, да бъдат възстановени стопанските и по
литически отношения със Съветския съюз. В уводната статия на партийния орган
се отбелязва: „Работническата партия се създаде като политическа организа
ция на работниците. за защита на труда им, за достатъчни заплати, 8-часов ра
ботен ден, гарантиране прехраната, освобождаване от данъчното бреме, възста
новяване свободата и правата, спиране насилията и преследванията, премахване
изключителните закони, пълна амнистия за жертвите на политическите преслед
вания, край на господството на фашизма, смяна на правителството и свободни
избори."14
Учредителната конференция изтъкна, че Работническата партия е класова
партия и че стои на почвата на пролетарския интернационализъм. Нейният ха
рактер и задачи са формулирачи така: „Работническата партия има класов ха
рактер и си поставя за задача да води борбите на работничеството в защита на
класовите му интереси и да ратура за пълното освобождение на труда от наем
ното робство".15
Конференцията осъди опитите на ликвидаторите да провалят партийната
инициатива, като организират своя опортюнистическа партия под името „Незави
сима работническа партия“. В резолюцията се апелира към честните привърже
ници на тая група „да се откажат от своята разколническа и пакостна акция".16
Работническата партия бе посрещната с нескривано озлобление сред всич
ки буржсазни кръгове,независимо от това, дали подкрепяха правителството, или
13 в. „Новини“, бр. 50 от 24. VIII. 1926 г., бр. 51 от 26. VIII. 1926 г. и бр.
52 от 26. VIII. 1926 г.
14 в. „Работническо дело", бр. 1 от 5. 111. 1927 г.
15 ЦПА, ф. 6, оп. 1, а. е. 2, л. 1.
16 ЦПА, ф. 6, оп. 1, а. е. 1, л. 8.
5
бяха в опозиция. Фашистките власти дълго време се колебаха дали да я признаят
или не. Най-после съдът я утвърди, като определи за нейн партиен цвят сребър
ния. Това не е случайно; бронзовата хартия беше скъпа и мъчно можеше да се
набави, а за някои избори партията трябваше да я внася от чужбина.
За членуването в Работническата партия се изискваше голяма гражданска
доблест и смелост. Въпреки тежката обстановка, при която тя се развиваше, ней
ните дейци развиха голяма енергия за увеличаване броя на партийните членове.
Според един отчетен доклад на партийното ръководство в края на 1927 г. и на
чалото на 1928 г. са били създадени 44 градски организации и 144 селски орга
низации и групи, в които са членували 4 212 души.17 Пролетариатът беше гръб
нак на партията. Наемните работници (фабрични, занаятчийски и селскостопански)
възлизаха на 2 031, а останалите бяха предимно бедни селяни и трудова инте
лигенция. В същия отчет се констатира, че дисциплината в партийните редове з
била добра и че е развита значителна публична дейност.18
В периода на настъпилия нов революционен подем Работническата партия
бързо увеличи числения си състав. В края на 1930 г. тя обединяваше 423 пар
тийни организации и групи с 6 180 члена.19
С падането на Демократическия сговор от власт през 1931 г. се извърши
сериозен пробив във фашистката диктатура. Разбира се, извършеният пробив оба
че не означаваше, че фашистката диктатура беше премахната. Участието на БЗНС
в управлението на Народния блок не предизвика коренно изменение на същест
вуващата политическа система, както това се желаеше от трудещите се маси.
През това време Работническата партия се превърна вече в масова проле
тарска партия. От отчета на нейното ръководство се вижда, че към 1 април
1932 г. тя е имала 77 градски организации и 1 525 групи и организации с 27 078
члена.20 Това представляваше безспорно огромно завоевание на класовото проле
тарско движение. Само за няколко години бе създадена Истинска легална пар
тия с безсъмнен авторитет сред масите.
Една от големите заслуги на Работническата партия бе смелостта, с която
разобличаваше антинародната политика на фашистката диктатура. Тя подчерта
ваше, че господството на банковия и индустриален капитал доведе българския
народ до просяшка тояга. Работническата класа бе подложена на безжалост
на експлоатация, страдаше от безработицата и скъпотията. Селските маси пък се
превиваха под тежестта на непосилни данъци и страдаха от алчността на без
божни лихвари Плачевно бе положението на занаятчии, обикновени чиновници
и други дребни съществования.
В отговор на тази безпощадна критика фашистката полиция организираше
непрестанен и повсеместен терор върху дейците на работническото движение. В
отговор на постоянните насилия Работническата партия от своя страна провеж
даше протестни акции, като издигаше лозунги против белия терор и ЗЗД, за
пълна и безусловна амнистия H за подпомагане на Политическите затворници.
които с години гинеха в затворите, обречени на бавна, но сигурна смърт.21
17 Пак там, ф. 6, оп. 1, а. е. 6, стр. 5.
18 Пак там.
19 Пак там, а. е. 96.
20 ЦПА, ф. 6, оп. 1, а. е. 142.
21 Пак там, ф. 33, оп. 1, а. е. 4.
6