Table Of Content

СТЕЛА Димитров А БОРБАТА НА БКП ЗА СВЪРЗВАНЕ С МАСИТЕ СЕПТЕМВРИ 1923 Април 1925 г. БКП dhi STANFORD LIB TARIES HOOVER INSTITUTION onWar, Revolution, and Peace FOUNDED BY HERBERT HOOVER. 1919 STANFORDLIBRARIES 1 Dimitrove, srece стЕлА Димитрова А БОРБАТА НА БКП ЗА СВЪРЗВАНЕ СМАСИТЕ (СЕПТЕМВРИ 1923 г. - А ПРИ 1925 г.) Издателство на Българската комунистическа партия София 1 963 شر ! УВОД След неуспеха на Септемврийското въстание настъпи тежък период в живота на Българската комунистическа партия. Получила тежки удари и понесла неизброими загуби, тя бе изправена пред разрешаване на извън редно трудни и важни задачи. През периода от 1923 до 1925 г. партията показа, че умее творчески да ползва олита на Болшевишката партия. Въпреки допуснатите от нея слабости и грешки, тя направи нови решителни крачки напред по пътя на превъоръжаването си с идей ните оръжия на ленинизма. Първата и най-важна задача, която стоеше пред Българската комунистическа партия периода след Септемврийското въстание, беше да продължи своята дейност, като се изгради върху нелегални основи. По ложението, че тя трябва да продължи съществуването си като нелегална, беше прието от здравите партийни сили като напълно естествено и се осъществи на дело. Против нелегалната партия се обяви само нищожна група от ликвидатори, които се отдръпнаха от револю ционната борба и провъзгласиха легалността за само цел. Трябва да се подчертае, че Българската комуни стическа партия успешно се възстанови като нелегална политическа организация на работническата класа в България и като такава просъществува повече от два десет години, до смъкването на монархо-фашистката диктатура от власт. В тежката неравна борба се каля ваха, израстваха, възмъжаваха нейните кадри. Никакви извънредни мерки, никакви усилия на фашистката по лиция не можаха да унищожат. Друга основна задача, която стоеше за разреша ване пред Българската комунистическа партия, беше изработването на правилна политическа линия. Отчи тайки: създадената обстановка и настроението на на 3 родните маси, партията правилно възприе курс за под готовка на НОВо въоръжено въстание с цел да бъде съборена монархо-фашистката диктатура и да се уста нови в страната истинска демократична власт на работ Ниците и селяните. Във връзка с практическото провеждане на възприе тия политически курс Българската комунистическа пар Тия разреши успешно редица възникнали пред нея важни задачи. Тя изгради своя военна организация, формира в цялата страна въоръжени чети и подобри значително цялата си дейност по всестранната подго товка на народните маси за въоръжена борба против насилническата фашистка тирания. Пред Българската комунистическа партия стоеше през този период също важната задача да усвои ле нинското учение за задължителното съчетаване на не легалните с легалните форми и методи на работа и борба. Това беше условие, без което тя не можеше да изпъл ни ролята си на боен щаб и организиран авангард на работническата класа и трудещите сев България. За да бъде ръководител на народните революционни бор би, тя трябваше да има дълбоки и здрави корени както с пролетариата, така и с целия трудов народ. А за Това беше необходимо да се свърже, да се сближи, до известна степен да се слее с най-широката маса на тру дещите се, на първо място с пролетарската, но също и с непролетарската трудеща се маса. Қакто е известно, В. И. Ленин и болшевиките защи щаваха с голяма страст правото за съществуване на нелегалната партия, която меншевиките искаха да лик видират след поражението на руската революция от 1905—1907 г. Но заедно с това те никога не отричаха необходимостта от създаване на легални работнически организации и от използването на легалните възмож ности за революционна дейност сред масите. В. И. Ле нин неведнаж бе изтъквал, че правилното съчетаване на нелегалните с легалните форми на борба засилва и разширява връзките на партията струдещите се, уве личава нейната сила и масово влияние. Той подчерта ваше, че болшевиките не можеха да удържат (да не говорим да укрепят, да развият, да засилят) здра «вото ядро на революционната партия на пролетариата през 1908—1914 г., ако те не бяха отстояли в най-суро І 1 4 ва борба задължителното съединяване на нелегалните форми на борба с легалните форми“... В. И. Ленин и болшевиките никога не са били про тив използването на легалните средства за политическа дейност. Те бяха само против опитите да се налагат тези последните като единствени начини на партийно проявление, против опитите да се отрича необходимост та от нелегална партия и нелегална борба. Усвоявайки постепенно богатството принципи, OT които В. И. Ленин беше внесъл в съкровищницата на марксизма, Българската комунистическа партия по търси през периода, последвал Септемврийското въста ние, всички начини, за да се свърже по-тясно с масите на трудещия се народ. Партията използва всички легални възможности, за да популяризира и укрепи възникналия в хода на въоръжената борба единен антифашистки фронт. Изди гайки правилни и подходящи лозунги и поставяйки публично въпроса за работническо-селския съюз, тя отбе ляза значителни успехи в това направление. За разши ряване своето влияние сред масите партията организира свой легален печат. Тя използва всички политически акции в страната, за да каже своята дума по разви тието на политическите събития. Тя не пропусна да участвува в нито една от избирателните кампании. От трибуните на изборните учреждения гърмеше нейният боеви зов. Тя организира акции и движения, които увличаха масите и заливаха улиците. Съобразявайки се със своеобразието на българския фашизъм, партия та се бореше за създаване на различни легални орга низации, които да служат като нейно прикритие и като нейни трансмисии към трудовия народ. Тогава бяха по ставени основите на легалната Партия на труда. По търсиха се начини за реорганизиране на профсъюзното движение и беше поставен въпросът за постигане на синдикално единство в страната. Цялата тази дейност в използването на легалните възможности беше извършена с цел да се засили ма Совото влияние на партията, да се улесни нейната ра: бота в подготовката и организирането на новото въо ръжено въстание. Тази дейност показваше нагледно В. И. Ленин, Съч., т. 31, стр. 20—21. 5 дълбокия прелом, който извърши Септемврийското въстание в процеса на болшевизацията, ГОказваше бързото израстване на партията, нейната тактическа и политическа зрелост. Разбира се, ще бъде пресилено да се твърди, че всичко, което трябваше да бъде направено, беше напра вено, или онова, което беше постигнато, беше безупреч но, напълно издържано от гледна точка на марксизма ленинизма. В това отношение можеше още много да се желае. Не може да се отмине с мълчание фактът, че през този период имаше моменти, когато на дело партията подценяваше легалните форми на борба. Някои партий ни дейци, предимно от военната организация, сеувличаха в Конспиративна дейност до такава степен, че не от даваха голямо значение на връзките, които партията трябваше да има с народните маси Не виждайки вре дата от своите разбирания, те станаха носители на ултралевичарския уклон, който донесе на партията го леми изпитания и тежки несполуки. Тези слабости обаче не бяха в състояние да зали чат огромните завоевания, които БКП постигна в при лагането на легални форми на работа през периода, на стъпил след Септемврийското въстание. Натрупан беше ценен опит, който с успех бе използван и през следва щите етапи от борбата против монархо-фашистката дик татура. * Предмет на настоящото изследване е огромната дейност, която нелегалната комунистическа партия из върши в използването на легалните възможности в пе риода след Септемврийското въстание (1923—1925 г.). Прави се опит върху нови и неизползвани досега мате риали да се осветли пътят на здравитепартийни сили за усвояване на ленинските принципи. Липсата на спе циални монографии и научни трудове безспорно за трудняваше работата на автора. Използвани са преди всичко изказванията и оценките, дадени от Георги Ди митров и Васил Коларов. Издирен бе значителен фак тически материал от партийния печат, както от органитена различните партии и групировки и дневни ците на Народното събрание. 6