Table Of Content

JN 9609 А 908,819 „A8 Аспарух Абрамов K8 A96 ая Y T I S R E M V I I N U AS C S R OM H VE F I I I N U G A N E E H T H T LIB1R8A1R1IES 1 1 Аспарух Аврамов Политическата стратегия и тактика на БКП 1903–1923 Avramov, A.GG Аспарух Аврамов Политическата Стратегия u makmuka на БКП 1903 • 1923 ПАРТИЗДАТ - СОФИЯ 1974 JN а604 A8 КЗ 3КБ Stual. S oEfvirah i s e i d Увод 4 * 4.75 1107255-291 Разработването от марксистко-ленинската партия на своя политическа линия е основа за ръководство на ма сите в тяхната освободителна борба. При нейното раз работване партията трябва да се опира на познаване на обективните закономерности, на които е подчинено общественото развитие. Партийната политическа линия не може да отменя обективните процеси в развитието на обществото. С тях тя трябва да се съобразява и да изхожда от тях. Това обаче е недостатъчно. Необходимо е също та ка партията да познава принципите и закономерностите на класовата борба и да въздействува целенасочено върху революционния процес. Само ако държи най-точ на сметка за обективните условия и умее творчески да осмисля принципите и закономерностите, за да насочва и да въздействува върху революционния процес, тя ще може да изкове научно издържана политическа линия, а оттук и да разработи своя политическа стратегия и тактика. в изтъкнатото по-горе намира израз марксистко-ле нинското разбиране за взаимодействието между двете страни в освободителната борба на работническата кла са. Обективната, която има определящо значение, и су бективната, която в епохата на империализма прите жава решаващо значение. Това означава, че полити ческата стратегия и тактика на партия от ленински тип представлява съществена част от ролята на субектив ния фактор. А това ще рече, че като познае законите на общественото развитие, комунистическата партия има възможност като субективен фактор чрез полити ческата си стратегия и тактика да въздействува съз нателно по посока на техните изисквания, да ускорява } 5 общественото развитие, да го преобразува в интерес на трудовите хора. Тъй като е свързан най-тясно с борбата на работ ническата класа за революционно преобразуване на об ществото, историческият материализъм представлява теоретическа основа на политиката, която води кому нистическата партия, респективно на нейната стратегия и тактика. Като теоретическо оръжие на партията слу ЖИ и диалектикоматериалистическият възглед за Не прекъснатостта и прекъснатостта на процеса на разви тие. Марксизмът-ленинизмът учи, че освободителното дви жение във всяка една страна трябва да се схваща като съставна част от световното освободително движение, а революцията в национални рамки като част от све товната социалистическа революция. Това разбиране налага комунистическата партия да държи сметка при разработване на политическата си стратегия и тактика както за освободителната борба на световния пролета риат и другите трудещи се, така и за специфичните на ционални особености в съответната страна. В това на мира израз единството в тактиката между интернацио налното и специфичнитенационални особености в съ ответната страна. Единството на интернационал • • • ната тактика на комунистическото работническо движе ние във всички страни писа В. И. Ленин изисква не премахване на разнообразието, не унищожаване на националните различия, a такова прилагане на основните принципи на комунизма, което правилно да видоизменя тези принципи в подробностите, правил но да ги приспособява, да ги прилага към национални те и националнодържавните различия.“? Само такъв ленински подход при разработване на политическа стра тегия и тактика от комунистическа партия е чужд на всякакъв субективизъм, догматизъм, сектантство. От изложеното следва, че разработването на полити ческа стратегия и тактика означава, че трябва да се ТИзтъквайки огромното значение на диалектикоматериалисти ческия мироглед заразработването на правилна политическа стра тегия и тактика, Фр. Енгелс писа, че Историческата теория на Маркс е основно условиеза всяка издържана и последовател на революционна тактика“, (Маркс, К., Енгелс, Фр. Избранные пись ма. М., Госполитиздат, 1953, с. 388). 2 Ленин, В. И. Съч. Т. 31, с. 79—80. 6