Българска комунистическа партия: 1900—1903. Документи на централните ръководни органи PDF
Preview Българска комунистическа партия: 1900—1903. Документи на централните ръководни органи
UC-NRLF B 3 457 636 БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ 1900-1903 1111110 I BERKELEY LIBRARY RUVERSITY OF CALIFORNIA CH БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ ОРГАНИ 1900 1903 ИНСТИТУТ ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПРИ ЦК НА БКП Съставители : ВИОЛЕТА ПЪЛОВА ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ДИМО АНДРЕЕВ МАРИЯ ГЕТОВА Редактори : ЙОРДАН Н. ЙОТОВ (отговорен редактор) ДИМО АНДРЕЕВ БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ Документи на централните ръководни органи 1900-1903 ТОМ ВТОРИ ПАРТИЗДАТ ⚫ СОФИЯ • 1974 3 3КБ I JN9609 A8K5 ПРЕДГОВОР 386 v.2 Документите, публикувани в т. II, разкриват състоянието и дей ността на централните ръководни органи на партията през периода 1900-1903 г. Това е период, през който БРСДП води упорита борба против общоделското опортюнистическо течение в собствените си ре дове. Като опортюнистическо течение в марксистката БРСДП общодел ството се появява през 1900 г., когато Янко Сакъзов започва да издава сп. «Общо дело». Неговото оформяне бележи нов етап в развитието на опортюнизма в българското социалистическо движение. С това за вършва стихийният период и започва организираната му борба заизме няне характера и същността на БРСДП. Онова, което пречи дотогава на българските опортюнисти да се обособят в идейно оформено и орга низирано течение, е липсата на определена теория. В края на 90-те години на миналото столетие се появява бернщайнианството и те от криватв неговолицесвоето идейно въоръжение. Развитите от Бернщайн ревизионистически възгледи им позволяватда намерят опора за своите немарксистки схващания относно състоянието и перспективите набъл гарското общество, да ги систематизират в една своеобразна «теория» и на тази основа да се консолидират в идейно оформено течение, за да поведат организирана борба за преобразуването на партията съобразно своите схващания за нейния характер, цели и задачи. Появата на общоделството се благоприятствува от състоянието на българското общество по онова време. Никак не е случайно, че то из лиза на българския обществено-политически хоризонт веднага след селските вълнения в Русенско и Варненско. Селските бунтовеподхран ват илюзията, че селяните, а не работническата класа ca решаващият фактор на социалния прогрес. И опортюнистическияторган бърза да ги провъзгласи за «могъщ лост» за «изменяване на досегашния държа вен вървеж ». Българскотообщоделство представлява ревизионизъм оттипа наберн щайнианството. Неговата особеност и отличителна черта в «теорията» е т. н. «общо дело» на «производящите слоеве». Напускайки почвата на марксизма, пренебрегвайки принципите на историческия материализъм, съгласно които правните и политическите форми и организация на човешкото общество се обуславят отматериал ните взаимоотношения между хората, общоделците търсят обяснение на явленията от политическия живот не в икономическите отношения и в особеностите на класовата структура на обществото, а обратно 1 Сп. «Общо дело», г. 1, бр. 1, с. 2. 340 причините за икономическото състояние на страната виждат всъществу ващите тогава политически режими. Застанали на идеалистически позиции, общоделците смятат, че за разрешаването на всички проблеми на стопанския и обществения живот е необходимо и достатъчно да се отстранят т. н. лични режими и встра ната да бъде въведено конституционно управление. Те не виждат обаче в България наличието на такава обществена сила, коятоби моглауспеш но да се противопостави на терора и тиранията, упражнявани от лич ните режими, и да извърши необходимата промяна. В програмната ста тия на своето списание Я. Сакъзов пише: «Всичко, което е сила, което е организирано -- войската, полицията, целият механизъм на държа 1 вата, --- всичко това е служило само на управниците в борбата им срещу народа. Вън от тая организация, за зла чест, ние нямаме още такава обществена сила, могъщият глас на която да накара да се спират и огледват ония, що тикат страната към гибел.>>2 Но положението, според Я. Сакъзов, не е безнадеждно. «С това не искам да кажа продължава той, ――― че нашата страна си е пресушила изворите, които дават живот на народите. . . С това не искам да кажа, че трябва да се изгуби всяка надежда за едно обществено възраждане 3 у нас.» Въпреки печалната констатация Я. Сакъзов е оптимист, защото е открил достоен заместител на тази липсваща според него обществена сила. Това е обединението на всички «производящи слоеве», пред които той поставя «общото дело» да се борят за свобода,законност и демокра - -- ция, за конституционно управление на страната. «И тъй пише той, какво ще има да противопостави страната на царствуващото у нас . насилие и безправие? Тя има да противопостави днес отделните жизнени интереси на своите производящи слоеве, а утре, като право следствие от това съединените техни усилия за провъзгласяването от самия народ на една трайна свобода и законност .» В ансамбъла на «производящите слоеве», пред които опортюнистите поставят такова историческо «общо дело»,се включват на първо място и преди всичко селяните и занаятчиите, провъзгласени за «могъщ лост>> на социално-икономическото развитие, след това търговско-инду стриалната буржоазия и накрая работническата класа.5 Вътре в този ансамбъл общоделците по същество не признават като определящо начало в техните взаимоотношения класовите различия и класовата борба. Наистина те говорят за съществуването на известни различия и противоречия между отделните «производящи слоеве», но в същото време проповядват ненаучното гледище, че над тези различия и противоречия доминирали техните общи интереси, интересите на «общотодело». В «производящите слоеве» те включват и буржоазията, като пренебрегват факта, че тя е носител и представител на политиче 3 Сп. Общо дело», г. I, кн. 1, 18. IX. 1900, с. 1. 3 Пак там. • Пак там, с. 2. 5 Вж. пак там, с. 1—2. . 6
The list of books you might like
