Поредицата „Тайните подземия на България" не се нуждае от представяне. Читателите знаят, че и в 16-та част на книгата, ще намерят любимите си теми. Верен на принципите си, авторът продължава да ни запознава с нови археологически открития, с подземни градове, с тайнствени пещери, съкровищници и звездни портали. Но също така ни изненадва с необикновен стилов похват в завладяващата история "Чекотинският манастир". Знае ли се истината за произхода на библейските Адам и Ева? Коя е Богинята майка? Какво представлява черният алгоритъм? Как се създава модел за мислене? Има ли все още неоткрити пиратски съкровища в българската акватория на Черно море? Правилно ли се тълкува надписът от Севтополис? Съществували ли са компютри в древността? Еней от Троя оставил ли е съкровища на днешната територия на България? Заедно ще намерим отговорите... В памет на Стефанка Мирчева и Веса Маркова © Милан А. Миланов, автор ISBN 978-954-9977-85-1 МИЛАН А. МИЛАНОВ ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ НА БЪЛГАРИЯ БОГИНЯТА МАЙКА И СЕДЕМТЕ ПАЗИТЕЛИ. ЗАЛАТА НА ЗАПИСИТЕ. АДАМ И ЕВА. КОМПЮТЪР ОТ ДРЕВНОСТТА. КОЖЕНИЯТ ТЕФТЕР С КАРТАТА. НОС ЕМИНЕ. ТАЙНСТВЕНИТЕ САРКОФАЗИ В ЕГИПЕТ. АМУЛЕТЪТ НА ТУТАНКАМОН. КНИГАТА НА ЖИВОТА. ЗАЛИ В ЗАЛАТА. САРКОФАГЪТ НА ВИТОША. ПАЗИТЕЛ. НАСЛЕДСТВОТО НА ЕНЕЙ. ЗЕМЯТА. ЧАСТ ШЕСТНАДЕСЕТА ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ. Никаква част от тази книга не може да се възпроизвежда в каквато и да е форма и по какъвто и да е начин - електронен или механичен, включително фотокопиране, аудиозаписване или използване на каквито и да било системи за съхранение или извличане на данни, без предварителното писмено съгласие на автора, с изключение на кратки цитати в критични статии, книги и рецензии. КОЖЕНИЯТ ТЕФТЕР С КАРТАТА Беше купил двуетажна тухлена къща на невероятно ниска цена - хиляда лева, в самия край на обезлю дено село, където живееха десетина все още непозна ти мъже и едно ловджийско куче, ползващи безплатен чист въздух, тъй като другите придобивки от минало то бяха безвъзвратно изчерпани. Електрозахранването беше изключено, водоснабдяването спряно, а сгради те на училището, магазина, аптеката, лечебницата и пощата стояха празни и изтърбушени. Асфалтираните улици се бяха превърнали в изровени трънясали пъте ки, край които все още растяха високи тополи, вирнали безмълвни върхове към небето. Някогашното китно село беше изоставено на произ вола на съдбата, а преместилите се по неволя селяни в градовете, за да дирят прехрана, вече не се връщаха в рушащите се бащини къщи. И катунарите, преминали с каруци през селото, след като бяха приватизирали останките от изоставената покъщнина, не се заселваха в пустите къщи заради липсата на вода, ток и поминък. Единствено чистият въздух на някогашното китно сел це, сгушило се в полите на планината, беше привлякъл доктор Любомир Спасов да закупи старата двуетажна къща с четири декара пустееща овощна градина, об градена с изгнила и прокъсана телена ограда. Прозор ците на къщата гледаха към планината, където в под ножието й течеше бистра река с надвесили се над нея върбови дървета. Като грижовен стопанин, докторът беше побързал да обезопаси къщата - постави метални решетки на про зорците и масивна желязна входна врата със стоманена секретна брава. Извика майстори, направи ремонт на покрива, обзаведе с най-необходимото стаите и остана доволен. Беше решил да прекара по-дълго време в се лото, в което се чувстваше спокоен. 5 Прохладната лятна утрин нахлу през отворения про зорец на стаята, носеща свеж мирис на дъбова гора и това го накара да се усмихне. Стана, поразкърши тяло и побърза да слезе в примитивната тоалетна-баня на долния етаж, където бе складирал няколко десетлитро- ви найлонови шишета с вода за „втора употреба". После влезе в кухнята, запали огън в камината, постави вода в кафеничето, сипа лъжичка кафе и изчака да заври. Взе филийка хляб, намаза я с тънък слой масло, поръ си я с червен пипер, а после със сол и изпи с наслада кафето. Закуси и се приготви да пообиколи селото и да се запознае с живущите, които бе видял бегло при пристигането си. Прибра се доволен от срещата. Беше се срещнал и получил подкрепа от двама пенсионери като него, с които щяха да действат за пускането на тока и водата в селото. Августовският ден бавно приключи със залеза зад планината и в стаята плахо навлезе хладина, придру жена от нощната тъма. Любомир се поколеба дали да разтвори докрай и другото крило на прозореца за през нощта, но реши, че отвореното крило е достатъчно, за да влиза хладен планински въздух. Взе кутийката с ки брит, извади клечка, запали я и внимателно поднесе пламъка й към фитила на петромаксовата лампа. За миг стаята се изпълни със светлина, прогонвайки сенките, стаили се по ъглите на стените. Докторът взе в ръка лампата и внимателно я пренесе на масичката до лег лото си. Извади от нощното шкафче пожълтял от вре мето кожен тефтер, легна и се зачуди на късмета си... Късметът му, по всяка вероятност, започваше от бит- пазар, когото хората в София подигравателно наричаха „Мол Малашевци." Там, където човек можеше да наме ри и купи различни стари и нови предмети, дори и та кива, чийто произход и предназначение едва ли мо жеше да си представи. Доктор Любомир Спасов беше колекционер на стари описи и карти, изписани върху кожа, платно, хартия, медна сплав или камък, както и на малки статуетки, изровени незаконно от гробни могили, изработени от глина, камък, керамика, желя 6 зо, мед и които се продаваха тайно. Сребърни и златни статуетки не се намираха на битака, те се пласираха на други места чрез посредници и то на много висо ки цени. И без златните и сребърните статуетки доктор Спасов беше доволен от това, което можеше да намери и да си позволи да купи. Вярно, чувстваше известна вина, че с покупките на статуетките подклажда иманя- рите да разкопават могили и гробове, но нима можеше да ги спре? Навярно можеше, ако и другите като него решаха да не купуват тези миниатюрни предмети, из работени от човешки ръце. Щастието му се бе усмихнало преди месец, когато стана неволен свидетел на полицейска акция, провеж дана в „Мол Малашевци". Беше се спрял пред постлано на земята старо износено войнишко платнище, върху което бяха наредени ковани медни кафеничета и чаш ки, грамофон от двайсетте години на миналия век, куп грамофонни плочи и всевъзможни вехтории, под които се подаваше част на излющен от времето тефтер. Като редовен посетител на „мола" доктор Любомир Спасов познаваше постоянните продавачи, но за първи път виждаше мургавия ром и седналия в близост младеж, навярно негов син, който прекрати разговора по мо билния си телефон, каза нещо на баща си, изправи се и тръгна, изгубвайки се сред тълпата. Ромът проследи погледа на доктора, прочете в очите му интерес към тефтера и побърза да го измъкне изпод купа грамофон ни плочи. Оказа се кожен тефтер, който продавачът огледа с преценяващ вещ поглед, повъртя го в ръка, издуха с уста полепналата по него прах, тикна го в ръ ката на доктора и застина в очакване. Стиснал тефтера в ръката си, доктор Спасов развълнуван почувства как сърцето му заби учестено, как се изпълни с необяснима радост и му се искаше да притисне към гърдите си скъ поценната вещ. Струваше му се, че тефтерът е негов, че му принадлежи... Успя да се овладее, придаде на лицето си фалшива незаинтересованост, набързо раз твори твърдите корици на тефтера, разгледа на един дъх страниците, изработени от тънка кожа и едва успя 7 да се сдържи и да не ахне от изненада. Беше уверен, че това е неговият почерк, че написаното е от неговата ръка. Стоеше объркан, мислите му прескачаха граници те на нормалните предположения... Държеше в ръката си безценна находка, за каквато отдавна мечтаеше, и положи неимоверни усилия да прикрие завладяващия го огромен интерес, предизвикан от текста в тефтера, където на първия лист бе изписано ръкописно с черни и червени букви: „Писувам това, що требва да се знае и пази. Войвода Стоян. 1832 лето." Изведнъж на битака настана глъчка, оживление и движение на хора, което накара продавача и купувача да се огледат и да установят, че са станали свидетели на рутинна полицейска акция. Докторът не се впечат ли, нито се притесни от проверките. Беше един от без бройните посетители на „мола", но мургавият мъж се уплаши, грабна тефтера от ръцете на доктор Любомир Спасов и се зачуди как по-бързо да се отърве от ком прометиращата го вещ. Скокна, изправи се и тревож но се заоглежда за сина си. Не го откри и притеснен присви устни. Видя, че и от двете страни на битпазара униформени полицаи тършуваха усърдно по проснати те на земята стоки и чували на продавачите и побърза да предложи на доктор Спасов да закупи тефтера само за 2000 лева. Твърдеше, че е истински и принадлежи на Стоян войвода. Набързо и накратко обясни, че на- времето тефтерът е принадлежал на прадядо му, който пък имал вземане-даване с хайдутите. Продавал го, за- щото нещата, които се описвали в тефтера са заровени дълбока в земята и не били по неговите възможности. Пък се нуждаел и от пари. Затова го продавал. Док тор Любомир Спасов не носеше такава сума в себе си, но беше решил на всяка цена да купи ценната вещ, за чийто произход смело можеше да предположи, че е извадена от пещера или подземие. Знаеше и защо продавачът се страхува от полицейската проверка. Ес тествено, нямаше как да докаже, че тефтерът е соб ственост на рода му, а и кой би повярвал на думите му, дори и това да бе истина. Попаднеше ли в ръцете на 8 полицията, тефтерът завинаги щеше да остане там като веществено доказателство, а продавачът щеше да бъде регистриран като иманяр. Доктор Спасов беше уверен в оригиналността на тефтера, знаеше, че си заслужава цената, дори много, много повече, но тъй като в мо мента не разполагаше с необходимите средства реши да изтъргува находката, използвайки създалата се бла гоприятна ситуация. Огледа още веднъж тефтера, по клати отрицателно с глава и се загледа към полицаите, приближаващи се към „щанда" от вехтории на цигани на, който се видя принуден бързо да действа. Намали цената на 1500, после на 1000 лева и като видя, че по лицаите са само на двайсетина крачки от „щанда" му, а няма къде да скрие тефтера, накрая свали на 500 лева. Доктор Спасов кимна утвърдително с глава и прода вачът тутакси прекрати пазарлъка, измърмори ядосан нещо на цигански, прибра светкавично парите, махна ядосан с ръка и побърза да пъхне безценната находка в ръката на купувача и го побутна да изчезва. Тефте рът мигновено потъна в раницата на доктор Любомир Спасов, който закрачи към колата си. Беше радостно възбуден от покупката и тъкмо отваряше вратата, кога- то зад себе си чу „Господине. Господине". Обърна се и видя сина на мургавела да тича към него, носещ в ръка найлонова торбичка, в която имаше нещо плоско. Док торът за миг изпита неприятно усещане, бяха го про следили и помисли, че ромът, след като е преминала полицейската акция, се е разколебал за продажбата и си иска обратно тефтера. Нямаше никакво намерение да го връща. Внимателно постави раницата в колата си, затвори вратата и се обърна към младежа, застанал на крачка от него. Той дишаше тежко от тичането и му подаваше найлоновия плик. - Какво е това? - попита доктор Спасов, без да пое ме плика. - Какво искате от мен? - Нося ви едни бакърени фигурки. Бяха под платни щето и щом полицаите си отидоха, татко реши, че ще искате да ги купите. Докторът протегна ръка, взе найлоновата торбичка, 9