Тайните подземия на България - Том 16

377 Pages·2020·11.665 MB·Bulgarian

by  Милан Миланов

Поредицата „Тайните подземия на
България" не се нуждае от представяне.
Читателите знаят, че и в 16-та част на
книгата, ще намерят любимите си теми.
Верен на принципите си, авторът
продължава да ни запознава с нови
археологически открития, с подземни
градове, с тайнствени пещери, съкровищници и
звездни портали. Но също така ни изненадва с
необикновен стилов похват в завладяващата история
"Чекотинският манастир".
Знае ли се истината за произхода на библейските
Адам и Ева? Коя е Богинята майка? Какво представлява
черният алгоритъм? Как се създава модел за мислене?
Има ли все още неоткрити пиратски съкровища в
българската акватория на Черно море? Правилно ли се
тълкува надписът от Севтополис? Съществували ли са
компютри в древността?
Еней от Троя оставил ли е
съкровища на днешната
територия на България?
Заедно ще намерим
отговорите...
В памет на
Стефанка Мирчева и
Веса Маркова
© Милан А. Миланов, автор
ISBN 978-954-9977-85-1
МИЛАН А. МИЛАНОВ
ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ
НА БЪЛГАРИЯ
БОГИНЯТА МАЙКА И СЕДЕМТЕ ПАЗИТЕЛИ.
ЗАЛАТА НА ЗАПИСИТЕ. АДАМ И ЕВА.
КОМПЮТЪР ОТ ДРЕВНОСТТА.
КОЖЕНИЯТ ТЕФТЕР С КАРТАТА. НОС ЕМИНЕ.
ТАЙНСТВЕНИТЕ САРКОФАЗИ В ЕГИПЕТ.
АМУЛЕТЪТ НА ТУТАНКАМОН.
КНИГАТА НА ЖИВОТА. ЗАЛИ В ЗАЛАТА.
САРКОФАГЪТ НА ВИТОША. ПАЗИТЕЛ.
НАСЛЕДСТВОТО НА ЕНЕЙ. ЗЕМЯТА.
ЧАСТ ШЕСТНАДЕСЕТА
ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ.
Никаква част от тази книга не може да се
възпроизвежда в каквато и да е форма и по какъвто и
да е начин - електронен или механичен, включително
фотокопиране, аудиозаписване или използване
на каквито и да било системи за съхранение или
извличане на данни, без предварителното писмено
съгласие на автора, с изключение на кратки цитати в
критични статии, книги и рецензии.
КОЖЕНИЯТ ТЕФТЕР С КАРТАТА
Беше купил двуетажна тухлена къща на невероятно
ниска цена - хиляда лева, в самия край на обезлю­
дено село, където живееха десетина все още непозна­
ти мъже и едно ловджийско куче, ползващи безплатен
чист въздух, тъй като другите придобивки от минало­
то бяха безвъзвратно изчерпани. Електрозахранването
беше изключено, водоснабдяването спряно, а сгради­
те на училището, магазина, аптеката, лечебницата и
пощата стояха празни и изтърбушени. Асфалтираните
улици се бяха превърнали в изровени трънясали пъте­
ки, край които все още растяха високи тополи, вирнали
безмълвни върхове към небето.
Някогашното китно село беше изоставено на произ­
вола на съдбата, а преместилите се по неволя селяни
в градовете, за да дирят прехрана, вече не се връщаха
в рушащите се бащини къщи. И катунарите, преминали
с каруци през селото, след като бяха приватизирали
останките от изоставената покъщнина, не се заселваха
в пустите къщи заради липсата на вода, ток и поминък.
Единствено чистият въздух на някогашното китно сел­
це, сгушило се в полите на планината, беше привлякъл
доктор Любомир Спасов да закупи старата двуетажна
къща с четири декара пустееща овощна градина, об­
градена с изгнила и прокъсана телена ограда. Прозор­
ците на къщата гледаха към планината, където в под­
ножието й течеше бистра река с надвесили се над нея
върбови дървета.
Като грижовен стопанин, докторът беше побързал да
обезопаси къщата - постави метални решетки на про­
зорците и масивна желязна входна врата със стоманена
секретна брава. Извика майстори, направи ремонт на
покрива, обзаведе с най-необходимото стаите и остана
доволен. Беше решил да прекара по-дълго време в се­
лото, в което се чувстваше спокоен.
5
Прохладната лятна утрин нахлу през отворения про­
зорец на стаята, носеща свеж мирис на дъбова гора и
това го накара да се усмихне. Стана, поразкърши тяло
и побърза да слезе в примитивната тоалетна-баня на
долния етаж, където бе складирал няколко десетлитро-
ви найлонови шишета с вода за „втора употреба". После
влезе в кухнята, запали огън в камината, постави вода
в кафеничето, сипа лъжичка кафе и изчака да заври.
Взе филийка хляб, намаза я с тънък слой масло, поръ­
си я с червен пипер, а после със сол и изпи с наслада
кафето. Закуси и се приготви да пообиколи селото и
да се запознае с живущите, които бе видял бегло при
пристигането си. Прибра се доволен от срещата. Беше
се срещнал и получил подкрепа от двама пенсионери
като него, с които щяха да действат за пускането на
тока и водата в селото.
Августовският ден бавно приключи със залеза зад
планината и в стаята плахо навлезе хладина, придру­
жена от нощната тъма. Любомир се поколеба дали да
разтвори докрай и другото крило на прозореца за през
нощта, но реши, че отвореното крило е достатъчно, за
да влиза хладен планински въздух. Взе кутийката с ки­
брит, извади клечка, запали я и внимателно поднесе
пламъка й към фитила на петромаксовата лампа. За миг
стаята се изпълни със светлина, прогонвайки сенките,
стаили се по ъглите на стените. Докторът взе в ръка
лампата и внимателно я пренесе на масичката до лег­
лото си. Извади от нощното шкафче пожълтял от вре­
мето кожен тефтер, легна и се зачуди на късмета си...
Късметът му, по всяка вероятност, започваше от бит-
пазар, когото хората в София подигравателно наричаха
„Мол Малашевци." Там, където човек можеше да наме­
ри и купи различни стари и нови предмети, дори и та­
кива, чийто произход и предназначение едва ли мо­
жеше да си представи. Доктор Любомир Спасов беше
колекционер на стари описи и карти, изписани върху
кожа, платно, хартия, медна сплав или камък, както
и на малки статуетки, изровени незаконно от гробни
могили, изработени от глина, камък, керамика, желя­
6
зо, мед и които се продаваха тайно. Сребърни и златни
статуетки не се намираха на битака, те се пласираха
на други места чрез посредници и то на много висо­
ки цени. И без златните и сребърните статуетки доктор
Спасов беше доволен от това, което можеше да намери
и да си позволи да купи. Вярно, чувстваше известна
вина, че с покупките на статуетките подклажда иманя-
рите да разкопават могили и гробове, но нима можеше
да ги спре? Навярно можеше, ако и другите като него
решаха да не купуват тези миниатюрни предмети, из­
работени от човешки ръце.
Щастието му се бе усмихнало преди месец, когато
стана неволен свидетел на полицейска акция, провеж­
дана в „Мол Малашевци". Беше се спрял пред постлано
на земята старо износено войнишко платнище, върху
което бяха наредени ковани медни кафеничета и чаш­
ки, грамофон от двайсетте години на миналия век, куп
грамофонни плочи и всевъзможни вехтории, под които
се подаваше част на излющен от времето тефтер. Като
редовен посетител на „мола" доктор Любомир Спасов
познаваше постоянните продавачи, но за първи път
виждаше мургавия ром и седналия в близост младеж,
навярно негов син, който прекрати разговора по мо­
билния си телефон, каза нещо на баща си, изправи се
и тръгна, изгубвайки се сред тълпата. Ромът проследи
погледа на доктора, прочете в очите му интерес към
тефтера и побърза да го измъкне изпод купа грамофон­
ни плочи. Оказа се кожен тефтер, който продавачът
огледа с преценяващ вещ поглед, повъртя го в ръка,
издуха с уста полепналата по него прах, тикна го в ръ­
ката на доктора и застина в очакване. Стиснал тефтера
в ръката си, доктор Спасов развълнуван почувства как
сърцето му заби учестено, как се изпълни с необяснима
радост и му се искаше да притисне към гърдите си скъ­
поценната вещ. Струваше му се, че тефтерът е негов,
че му принадлежи... Успя да се овладее, придаде на
лицето си фалшива незаинтересованост, набързо раз­
твори твърдите корици на тефтера, разгледа на един
дъх страниците, изработени от тънка кожа и едва успя
7
да се сдържи и да не ахне от изненада. Беше уверен,
че това е неговият почерк, че написаното е от неговата
ръка. Стоеше объркан, мислите му прескачаха граници­
те на нормалните предположения... Държеше в ръката
си безценна находка, за каквато отдавна мечтаеше, и
положи неимоверни усилия да прикрие завладяващия
го огромен интерес, предизвикан от текста в тефтера,
където на първия лист бе изписано ръкописно с черни
и червени букви: „Писувам това, що требва да се знае
и пази. Войвода Стоян. 1832 лето."
Изведнъж на битака настана глъчка, оживление и
движение на хора, което накара продавача и купувача
да се огледат и да установят, че са станали свидетели
на рутинна полицейска акция. Докторът не се впечат­
ли, нито се притесни от проверките. Беше един от без­
бройните посетители на „мола", но мургавият мъж се
уплаши, грабна тефтера от ръцете на доктор Любомир
Спасов и се зачуди как по-бързо да се отърве от ком­
прометиращата го вещ. Скокна, изправи се и тревож­
но се заоглежда за сина си. Не го откри и притеснен
присви устни. Видя, че и от двете страни на битпазара
униформени полицаи тършуваха усърдно по проснати­
те на земята стоки и чували на продавачите и побърза
да предложи на доктор Спасов да закупи тефтера само
за 2000 лева. Твърдеше, че е истински и принадлежи
на Стоян войвода. Набързо и накратко обясни, че на-
времето тефтерът е принадлежал на прадядо му, който
пък имал вземане-даване с хайдутите. Продавал го, за-
щото нещата, които се описвали в тефтера са заровени
дълбока в земята и не били по неговите възможности.
Пък се нуждаел и от пари. Затова го продавал. Док­
тор Любомир Спасов не носеше такава сума в себе си,
но беше решил на всяка цена да купи ценната вещ,
за чийто произход смело можеше да предположи, че
е извадена от пещера или подземие. Знаеше и защо
продавачът се страхува от полицейската проверка. Ес­
тествено, нямаше как да докаже, че тефтерът е соб­
ственост на рода му, а и кой би повярвал на думите му,
дори и това да бе истина. Попаднеше ли в ръцете на
8
полицията, тефтерът завинаги щеше да остане там като
веществено доказателство, а продавачът щеше да бъде
регистриран като иманяр. Доктор Спасов беше уверен
в оригиналността на тефтера, знаеше, че си заслужава
цената, дори много, много повече, но тъй като в мо­
мента не разполагаше с необходимите средства реши
да изтъргува находката, използвайки създалата се бла­
гоприятна ситуация. Огледа още веднъж тефтера, по­
клати отрицателно с глава и се загледа към полицаите,
приближаващи се към „щанда" от вехтории на цигани­
на, който се видя принуден бързо да действа. Намали
цената на 1500, после на 1000 лева и като видя, че по­
лицаите са само на двайсетина крачки от „щанда" му, а
няма къде да скрие тефтера, накрая свали на 500 лева.
Доктор Спасов кимна утвърдително с глава и прода­
вачът тутакси прекрати пазарлъка, измърмори ядосан
нещо на цигански, прибра светкавично парите, махна
ядосан с ръка и побърза да пъхне безценната находка
в ръката на купувача и го побутна да изчезва. Тефте­
рът мигновено потъна в раницата на доктор Любомир
Спасов, който закрачи към колата си. Беше радостно
възбуден от покупката и тъкмо отваряше вратата, кога-
то зад себе си чу „Господине. Господине". Обърна се и
видя сина на мургавела да тича към него, носещ в ръка
найлонова торбичка, в която имаше нещо плоско. Док­
торът за миг изпита неприятно усещане, бяха го про­
следили и помисли, че ромът, след като е преминала
полицейската акция, се е разколебал за продажбата и
си иска обратно тефтера. Нямаше никакво намерение
да го връща. Внимателно постави раницата в колата
си, затвори вратата и се обърна към младежа, застанал
на крачка от него. Той дишаше тежко от тичането и му
подаваше найлоновия плик.
- Какво е това? - попита доктор Спасов, без да пое­
ме плика. - Какво искате от мен?
- Нося ви едни бакърени фигурки. Бяха под платни­
щето и щом полицаите си отидоха, татко реши, че ще
искате да ги купите.
Докторът протегна ръка, взе найлоновата торбичка,
9