Table Of Content

Георги Найденов 100-ГОДИШНАТА ПАРАДИГМА © Георги Найденов 100-ГОДИШНАТА ПАРАДИГМА Рецензенти: проф. д. ф. н. Стефан Дончев доц. д-р Духомир Минев Редактор: Румяна Кръстева Институт по социология - БАН ISBN 954-90844-8-5 5 Предговор 9 I ЧАСТ Генезис и функции на стогодишната парадигма 19 1 ГЛАВА. Генезис на основната стратегическа идеологема на болшевизма 19 1.1. Периодът на възникване на Болшевишката партия (1901-1905 г.) 18 1.2. Периодът на Първата световна война и Февруарската революция 25 1.3. Периодът от Февруарската революция до победата на Октомврийската революция 28 1.4. Периодът от победата на Октомврийската революция до пролетта на 1918 г 33 2 ГЛАВА. Функции на основната стратегическа идеологема 41 2.1. Функции на основната стратегическа идеологема в етапа на държавния капитализъм 41 2.2. Функции на основната стратегическа идеологема в периода след 10.11.1989 г 43 3 ГЛАВА. Марксизъм и ленинизъм 47 3.1. Възможността за победа на „социалистическа" революция в отделна слаборазвита страна 47 3.2. Двойствеността на марксизма 49 II ЧАСТ Парадигмата: „Буржоазна революция, държавен капитализъм, групова собственост" 57 4 ГЛАВА. Същност на държавния капитализъм 58 4.1. Каква е същността на Октомврийската, Деветосептемврийската и останалите революции от този тип? 58 6 4.2. Колективизацията - важен етап в утвърждаването на капиталистическия начин на производство в СССР 63 4.3. Обществена или частна е държавната собственост? 76 4.4. Политиката на международната социалдемокрация за „обобществяване" на собствеността 83 4.5. Кой е собственик на средствата за производство при държавната форма на собственост 98 4.6. Характер на отношенията между собственика на средствата за производство и непосредствения производител 102 4.7. Присвояване и предприемаческа дейност 111 5 ГЛАВА. Произход на държавния капитализъм - икономически и политически фактори 121 5.1. Икономически фактори за възникване и утвърждаване на държавния капитализъм 124 5.2. Политически фактори за възникване и утвърждаване на държавния капитализъм 136 6 ГЛАВА. Идеологически и социално-психически фактори за възникването и утвърждаването на държавния капитализъм 159 6.1. Идеологически фактори - етатизъм и егалитаризъм на комунизма 159 6.2. Социално-психически фактори за възникване и утвърждаване на държавния капитализъм 164 7 ГЛАВА. Причини за кризата на централизираната икономика 170 7.1. Феномените на кризата 172 7.2. Причини за кризата 180 7.3. Стратегията и идеологемите на номенклатурата на БКП в условията на криза 194 8 ГЛАВА. Социалната промяна в България след 10.11.1989 г 201 8.1. Същност на социалната промяна 201 8.2. Приватизацията и нейното идеологемно поле 210 8.3. Приватизация или ценови шокове - два модела на икономическа трансформация 220 7 8.4. Сравнителен анализ на ценовите шокове през 1991 г. и 1997 г 230 8.5. „Червеният" и „синият" квазиетноси - субстратна основа на двуполюсния политически модел 239 III ЧАСТ. Концептуалното поле на стогодишната парадигма 251 Предварителни бележки 251 9 ГЛАВА. „Верният модел" - идеологията на комунистическите партии за „посткапитализма" 255 10 ГЛАВА. „Грешният модел" - теориите за „тоталитаризма" и „колективизма" 266 10.1. Хосе Ортега-и-Гасет 266 10.2. Хана Аренд 273 10.3. Фридрих фон Хайек 295 10.4. Михаил Восленски 307 10.5. Асен Игнатов 317 10.6. Обобщение на теориите за „тоталитаризма" и „колективизма" 323 11 ГЛАВА. „Сбърканият" модел - концепциите за „предадената" революция 326 11.1. Лев Троцки 326 11.2. Николай Бердяев 348 11.3. Жан-Пол Сартр 365 11.4. Милован Джилас 381 11.5. Обобщение на теориите за „предадената" революция 392 12 ГЛАВА. „Другият" модел - теориите за модернизацията 396 12.1. Раймонд Арон 398 12.2. Збигнев Бжежински 407 12.3. Ралф Дарендорф 412 12.4. Обобщение на теориите за модернизацията 420 8_ ПРИЛОЖЕНИЕ №1: Понятието „основната стратегическа идеологема" 425 ПРИЛОЖЕНИЕ №2: Потреблението като индикатор за „социалистическия" характер на държавната собственост 429 ПРИЛОЖЕНИЕ №3: Разбирането на Маркс и Енгелс за едрата промишленост като материална предпоставка за самоотричането на капиталистическия начин на производство 434 ПРИЛОЖЕНИЕ №4: Стимулите за труд и иновационната активност според Маркс при „социализма" 438 ПРИЛОЖЕНИЕ №5: Акционерната форма на собственост 441 ПРИЛОЖЕНИЕ №6: Изграждане на ново самосъзнание, субординация и координация в колективния предприемач 445 ПРИЛОЖЕНИЕ №7: Мащабност на предприемаческата дейност при държавния капитализъм 451 ПРИЛОЖЕНИЕ №8: Лява или дясна партия е БСП? 454 ПРИЛОЖЕНИЕ №9: Възможно ли беше да се обяви фалит? 457 ПРИЛОЖЕНИЕ №10: Проблемът за рентата 460 ПРИЛОЖЕНИЕ №11: Национални елити, МВФ и финансовата стабилност на световния икономически ред 463 ПРИЛОЖЕНИЕ №12: Дилемата „историческа необходимост- морална оценка" 470 Цитирана литература 473 9 През XX век значителна част от слаборазвитите страни реали зират прехода от традиционно, патриархално към капиталистичес ко общество чрез пълна централизация на националния капитал и установяване на еднопартийна политическа система. Централизаци ята на капитала води до възникване на държавен капитализъм. Та зи форма на държавен капитализъм - пълна централизация на на ционалния капитал и еднопартийна политическа система, за пръв път възниква в Русия след революцията през октомври 1917 г. Иде ологическата доктрина на политическия елит, реализиращ този тип трансформация в повечето случаи е „комунизмът". Ядро на „кому нистическата" идеология, е създадената от Ленин „теория" за „соци алистическата революция". Тази „теория" служи за легитимация на новия институционален ред. Чрез нея се „обясняват" и оправдават новият тип властови отношения и привилегированите позиции на новия управляващ елит. Опорните точки на комунистическата иде ология са тезите, че Октомврийската революция в Русия, а и всич ки революции от този вид са антибуржоазни - „социалистически" революции, че възникналото в резултат на тези революция общес тво е посткапиталистическо - „социалистическо" общество, а до миниращата в тези общества държавна собственост е „обществена" собственост. Парадигмата „социалистическа революция, социализъм, об ществена собственост" се оказва изключително мощна идеология. Тя става кристализационно ядро на ефективна система от идеоло геми и митове.(1) На основата на тази парадигма се изгражда нова символна вселена.(2) Всички институции, всекидневният живот на населението, взаимоотношенията с другите държави и т. н. се схва щат като елементи на новия символен свят. Дори най-яростните врагове на комунистическите елити възприемат своята борба, са- 1 Относно видовете, същността и класификацията на идеологемите виж: Приложе ние № 1. 2 Символните вселени са най-високо ниво на социална легитимация. Те представля ват „Корпуси на теоретична традиция, които интегрират различни полета от значе ния и обхващат институционалния ред в символна тоталност". Виж: Бъргър П. и Лукман Т., „Социалното конструиране на реалността", ИК „Критика и Хуманизъм", С, 1996 г., стр. 116. 10 Предговор моосъзнават себе си и своята легитимираща идеология като еле мент на комунистическата символна вселена. Забравя се елемен тарния факт, че новата символна вселена е социален продукт, който подлежи на различна интерпретация; изчезва споменът, че лидери те на II Интернационал, а също и меншевиките в Русия дълго вре ме са отричали лениновата „теория за социалистическата револю ция"; изчезва всякакво съмнение в нейната истинност. Комунистическата символна вселена се изгражда чрез многоб ройни „теории" - например, вече споменатата, ленинова теория за социалистическата революция, теорията за диктатурата на пролета риата и нейната роля в строителството на социализма, теорията за социално-класовата структура на социалистическото общество и пътищата за достигане на социална еднородност, теорията за марк- систко-ленинската партия като ръководна и направляваща сила в строителството на социализма, теорията за всестранното развитие на личността при социализма и комунистическото възпитание на трудещите се и т. н. Символната вселена се изгражда още и чрез множество исторически, мемоарни и т. н. съчинения, възхваляващи героичната борба против капитализма и всеотдайния труд в името на комунизма. Художествената литература, изобразителното изкус тво, киното и т. н. също изиграват значителна роля за изграждане на новата символна вселена. Най-важният фактор за налагането на ко мунистическата символна вселена обаче е могъществото на легити- маторите, които често използват насилие срещу конкурентни идео логии. Освен това комунистическата идеология изиграва силно по ложителна социална роля в първия етап на трансформацията на патриархалното общество в капиталистическо. Обикновено в рам ките на едно десетилетие след „комунистическите" революции кон курентните символни вселени практически изчезват. Хората с анти комунистически нагласи, колкото и да е странно, без капчица съм нение възприемат основните тези на лениновата парадигма „социа листическа революция, социализъм, обществена собственост". Отх върляйки комунизма като ценност, антикомунистите го приемат ка то визия на трансформацията. Впрочем другояче не може и да бъде. Защото за да има антикомунизъм, преди това трябва да има кому низъм. Двете ценностни системи са като сиамски близнаци. Връзка та между тях е лениновата теория за социалистическата революция. Непосредствено след 10 ноември 1989 г. аз изживях интелекту ален шок. Един път, вървейки по коридора на нашия институт (ВМЕИ) с Ренета Инжова, с ентусиазъм споделих с нея, че сега ве че няма никакви пречки открито да говорим, че в България не е __________________________________________________________11 имало никакъв „социализъм", а нашето общество си е било най- обикновен държавен капитализъм. Ренета ми отговори - „Как така не е било „социализъм", напротив „социализъм" си беше". Ренета Инжова е личност, която и тогава, и сега извънредно уважавам. Тя е човек със завидна интелигентност, гражданска доблест и лична почтенност. Освен това никога не е крила негативното си отноше ние към официалната комунистическа идеология. Шокиран бях, че интелектуалец като нея, приема без капчица съмнение основопола гащата теза на ленинизма. Оттогава и досега не съм срещнал нито един антикомунист, който да отхвърля лениновата теоретична пара дигма. На практика новият антикомунистически елит, групиран около Съюза на демократическите сили, след 10.11.1989 г. реакти- вира лениновата теоретична парадигма. Моля Вас, уважаеми читателю, ако някъде в програмите, платформите, изказванията и т. н. на лидерите, идеолозите, акти вистите и т. н. на СДС, и останалите антикомунистически полити чески сили, сте срещнали поне едно изречение, отхвърлящо пара дигмата „социалистическа революция, социализъм, обществена собственост", да ми съобщите на E-mail: [email protected]. Причините, след 10 ноември 1989 г., в България, лениновата визия за същността на Октомврийската революция активно да се поддържа от нововъзникналата антикомунистическа опозиция, са многобройни. Едни от най-важните са следните: 1. По времето на държавния капитализъм, хората потомстве но принадлежащи към победените елити, или пък засегнати по един или друг начин от „мероприятията" на „народната власт", жи вееха с чувството на жертви на несправедливо насилие. След 10 но ември те искаха възмездие. Ето защо, те възприемаха моята теза, че Октомврийската, Деветосептемврийската и останалите революции от този тип са буржоазни революции, а нововъзникналото общест во е държавен капитализъм, като опит на „хитрите комунисти" да се измъкнат от отговорност. Не, казваха те, сега вече всички видя ха, че „комунизмът" е нещо много лошо. Не ни излизайте с номе ра, че не е било „истински комунизъм" - вие сте дробили супата, сърбайте си сега попарата. 2. Непосредствено след 10 ноември, най-актуалният въпрос на политическата борба беше изместването на Българската комунисти ческа партия от нейните властови позиции във всички сфери на соци алния живот. Яростният антикомунизъм създаваше благоприятна ат мосфера за изтласкването на комунистическата партия от командни те и позиции. Но автентичен антикомунизмът може да има само то-