Първият Конгрес на Българската Комунистическа Партия (тесни социалисти) 1919 г. PDF
Preview Първият Конгрес на Българската Комунистическа Партия (тесни социалисти) 1919 г.
JN 9609 Ask5 IG UC -NRLF $B 191 934 . RNIA 1 1 11 ЙОРДАН н. Йотов Първият Конгрес на Българската Комунистическа Партия (ТЕСни социалисти) ) 1919 Издателство на Българската комунистическа партия институт по история НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПРИ ЦК НА БКП Iordan N Totor ЙОРДАН Н. ЙОТОВ Purviat kongres , Първият Конгрес на Българската Комунистическа Партия (ТЕСни социАЛИСТИ) 1919 r. Издателство Ha Българската комунистическа партия София 1959 ТҮ4609 Нrks I6 ПОДГОТОВКА И ПРОВЕЖДАНЕ НА І КОНГРЕС НА БКП (т. с.) Българската работническа социалдемократическа нар тия, партията на тесните социалисти, беше установила традицията да провежда своите конгреси всяка година. Въвличането на България в Първата световнавойна по пречи на партията да свика поредния си XXII редовен Конгрес през 1916 г. Това тя не можа да направи и през следващите две години. Обаче веднага щом войната свър ши, Централнияткомитет започна подготовката за свик ване на конгрес. Не бяха изминали шест месецаот послед ните изстрели на фронта и върху страниците на партий ния орган се появи съобщението на ЦК, че през м. май 1919 г. в София ще се свика XXII редовен конгрес на ЅРСДП (т. с.). Партийният конгрес се свикваше в обстановката на следвоенната революционна криза, която страната пре Живяваше. България беше вмъкната в Първата световна империа листическа война, преди да се е съвзела от изтощителните за нея балкански войни през 1912—1913 г. Новата страшна военна касапница доведе до още по-голямо разрушение на производителните сили в страната. Особено силно беше разорено селското стопанство, което имаше огромно зна чение в българската икономика. Както е известно, Бълга рия тогава беше още аграрна страна със слабо развита, предимно лека индустрия. През периода на Първата световна война в армията беше мобилизирано около една пета част от населението в България. Почти една третачаст от работния добитък отиде за нуждите на войската. От данните на официалната буржоазна статистика се вижда, че изтеглянето на значи телен процент както на човешка, така и на животинска С. 351 3 работна сила стана причина за чувствително спадане на €елското производство. Преди всичко обработваемата площ през годините на войната системно и неотклонно намаля ваше. Така през 1914 г. обработената земя представлява we 82-11 % от общата обработваема площ; през 1915 г. Този процент спадна на 80-71, през 1916 г. на 78-78, за да стигне през 1917 г. до 71:41. За упадък на селското стопанство говорят и статистическите данни за постоян ПОТО намаляване величината на засятата площ. През 1914 г. бяха засети 7771 % от орната земя. В следващите години този процент постоянно намаляваше. През 1915 г. той беше 76-16, през 1916 73-74, а през 1917 катастро фално спадна на 65:30.1 Вследствие съкращаването на обработваемата земя и падане процента на засятата площ през военните години селскостопанското производство значително намаля. След ната таблица дава представа за спадането на производ €твото на основните зърнени култури у нас. Култури ІІІменица царевица фасул Години в това в тона в тона 1911 1,314,381•200 777,042-200 54,053.500 1915 944,881.800 685,056.800 43,319.200 1916 786,821.000 457,634.800 24,056.300 1917 765,239.500 412,249.800 38,859.700 1918 604,674:700 179,556.700 18,086700 От посочените данни,се вижда, че производството на пшеница за 1918 г. беше спаднало в сравнение с това за 1911 г. повечеотдва пъти, на царевица Повече от четири пъти и на фасул почти три пъти. Общото производство на зърнени храни през 1918 г. беше по-малко от полови ната от това за 1915 г.2 През време на войната западна и българската инду стрия. От 113 промишлени предприятия, които работеха в 1915 г., в 1919 г. останаха да функционират само 74. Тези предприятия си служеха със стари, износени машини, кое то снижаваше техните производствени мощности. Освен това вследствие упадъка на земеделското стопанство и 3 Земеделска статистика (посеви И реколта) за 1916, 1917 и 918 г., София, 1922 г., стр. 3. 2 Пак там, стр. 8. 4
The list of books you might like
